Неплатен отпуск 2020
Трудов и осигурителен стаж за време, през което лицата ползват неплатен отпуск през 2020 г.
С § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение Закона за здравето, публ. в бр. 44 на Държавен вестник от 13 май 2020 г. се увеличи времето на неплатен отпуск, което през 2020 г. ще се зачита за трудов и осигурителен стаж. На основание тази разпоредба:
- неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
- през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.
Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето влиза в сила от 14. 05. 2020 г., но разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби към него ще се прилага за периода на цялата 2020 г. – от 01. 01. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. Тази разпоредба създава възможност за лицата да запазят трудовите си и осигурителни права, в случай, че през годината им се ноложи да ползват по-дълъг неплатен отпуск.
Какви са особеностите при прилагане на разпоредбата?
1. По отношение на осигурителните права.
На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Разпоредбата се прилага без да има значение правното основание за ползване на неплатен отпуск, определено в Кодекса на труда, Закона държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. закони.
На основание § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето, през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване ще се зачитат допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск или общо за годината до 60 работни дни. Удължаването на времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж е от особено значение за лицата, осигурени по КСО, тъй като за това време те не губят осигурителни права.
Така за 2020 г.:
- 1. Неплатен отпуск до 60 работни дни, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид при определяне на изискуемия по закон минимален осигурителния стаж за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
- 2. В случай на настъпила временна неработоспособност през период на неплатен отпуск до 60 работни дни, лицата ще имат право на парични обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване, ако отговарят на останалите условия, определени в закона. За лицата, които от началото на годината до публикуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са ползвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, които имат издаден болничен лист, но не са получили парични обезщетения поради прекъснати осигурителни права, осигурителите могат да поискат от НОИ изплащането им. За целта е необходимо да подадат отново в НОИ удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с което да коригират предходно подаденото.
- 3. До 60 работни дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид и при определяне на правото на парично обезщетение за безработица.
- 4. При определяне на осигурителния стаж за придобиване право и изчисляване на размера на пенсията ще се взимат предвид до 60 работни дни неплатен отпуск, ползван през 2020 г. На лицата, които работят при непълно работно време, на основание чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на неплатения отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време, определена в Кодекса на труда (в чл. 136, ал. 3 и чл. 137, ал. 1 от КТ).
Във връзка с ползване на осигурителни права от особено значение е, периодът на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, да бъде вярно отразен при подаване на данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17. 12. 2019 г. За 2020 г. в декларация обр. №1, в полето на т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“, следва да се попълват до 60 работни дни неплатен отпуск в рамките на цялата 2020 г. За лицата, който до публикуване на закона са използвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, следва да се подадат коригиращи декларации, в които да се отразят допълнителните дни неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж.
2. По отношение на трудовия стаж.
Важно е да се знае, че неплатен отпуск се ползва само по желание на работника/служителя и работодателят не може да налага принудителното му ползване.
Член 160, ал. 1 КТ създава правна възможност за работника/служителя при необходимост да ползва неплатен отпуск. Този отпуск може да се разреши от работодателя независимо от това, дали е ползуван или не платения годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж на лицето.
Според алинея 3 на чл. 160 КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На практика с §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето се създава възможност за 2020 г. допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ да се зачитат за трудов стаж или общо до 60 работни дни за календарната година.
Важно е да се отбележи, че работодателят не е задължен непременно да уважи искането на лицето да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. Работодателят е задължен само при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в страната да разреши платен или неплатен отпуск по реда на чл. 173а, ал. 2 КТ на следната група лица:
- 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
- 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
- 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
- 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
- 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
Неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ също се зачита за трудов стаж и не може еднолично да се налага от работодателя.
При попълване на данни в декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“, в т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“ се попълват данни, както за дните в неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, така и дните в неплатен отпуск по чл. 173, ал. 2 от КТ, но общо за 2020 г. попълненият брой на работните дни не трябва да са повече от 60.
Полезни връзки
- НАП
- НОИ
- Карта БГ мапс
- Народно събрание на РБ
- Държавен вестник
- Национална здравноосигурителна каса
- Национален статистически институт
- Главна данъчна дирекция
- Агенция по заетостта
- ИА „Главна инспекция по труда“
- Сметна палата
- Държавна агенция „Национална сигурност“
- Агенция за държавни вземания
- Агенция за държавен вътрешен финансов контрол
- Агенция за икономически анализи и прогнози
- ИА за насърчаване на малките и средните предприятия
- Патентно ведомство
- Български институт по стандартизация
- Министерски съвет
- Електронен портал на българското правителство
- Страница на президента
- Правен портал ЛЕКС
- Правен портал dir.bg
- Декларация обр. №1 и №6
- Уведомления по чл. 62