На 29 ноември 2017г. Народното събрание прие Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., който е публикуван в бр. 99 на ДВ от 12.12.2017 г.
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
През 2018 г. максималният месечен осигурителен доход се запазва в размер на 2600 лв.
От 01. 01. 2018 г. се премахва определянето на диференциран минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за дейността. На основание чл. 9, т. 2 от ЗБ на ДОО за 2018 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 510 лв. За регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители минималният месечен осигурителен доход нараства от 300 лв. на 350 лв.
Основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които е въведен минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии са определени в приложение 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от закона.
Според приложение 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. няма осигурителен праг в по-малък размер от 510 лв., което е съобразено с размера на минималната работна заплата за 2018 г.
И през 2018 г. минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.
Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания продължава да се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
В приложение 2 към чл. 15 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. са определени размерите на осигурителните вноски по икономически дейност за фонд «Трудова злополука и професионална болест». Спрямо 2017 г. са променени размерите на осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на 17 икономически дейности, от които 9 в намаление и 8 в увеличение.
И през 2018 г. няма се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания се увеличава от 1200 лв. на 1300 лв. (чл. 16 от Закона за бюджета на ДОО).
Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. са определени и следните параметри, свързани с осигурителните плащания от държавното обществено осигуряване:
– минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст;
– размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване;
– размерът на еднократната помощ при смърт на осигуреното лице;
– минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица;
До 30 юни 2018 г. минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО остава 200 лв., а от 01.07 до 31.12.2018 г. се увеличава с 3.8 на сто и става 207, 60 лв. Минималният размер на социалната пенсия за старост също се увеличава с 3.8 на сто.
От 01.07.2018 г. пенсиите за трудова дейност отпуснати до 31.12.2017 г. ще се преизчислят с процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход 2600 лв. – 910 лв.
Увеличен е и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1, и 2 от КСО от 340 лв. на 380 лв.
Размерът на еднократната помощ при смъртта на осигурено лице остава 540 лв.
За 2018 г. е завишен минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 7.20 лв. на 9 лв. и е определен максимален дневен размер на обезщетението в размер на 74, 29 лв.
Промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с краткосрочното осигуряване в сила от 01.01.2018 г.
С §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са направени и някои промени в разпоредбите на кодекса, свързани с краткосрочното осигуряване. Промени в КСО са направени и със Закона за изменение и допълнение на КСО, публ. в бр. 92 на Държавен вестник от 17.11.2017 г. които са свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
I. Промени, свързани с определянето на осигурителните вноски.
1. От 01. 01. 2018 г. вноската за фонд „Пенсии“ се увеличава с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице.
за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ става:
19,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 22,8 на сто и се разпределя така:
– за сметка на осигурителя – 11,02 на сто; а за лицата по I или II кат. труд – 14,02 на сто;
– за сметка на осигуреното лице – 8,78 на сто.
за лицата, родени след 31 декември 1959 г. осигурителната. вноска за фонд „Пенсии“ става:
14,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 17,8 на сто и се разпределя така:
– за сметка на осигурителя – 8,22 на сто; за лицата по I или II кат. труд – 11,22 на сто;
– за сметка на осигуреното лице – 6,58 на сто.
2. Осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване запазват размера си както следва:
– фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто. (2,1 на сто за сметка на осигурителя и 1,4 на сто за сметка на осигуреното лице);
– фонд „Безработица” – 1,0 на сто. (0,6 на сто за сметка на осигурителя и 0,4 на сто за сметка на осигурителя;
– фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто.
3. През 2018 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ .
4. Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя – чл. 6, ал. 7 КСО.
5. В чл. 4а от КСО са уеднаквени размерите на осигурителните вноски за морските лица с останалите осигурени лица по чл. 4 от КСО. За 2017 г. осигурителната вноска за фонд «Пенсии» за морските лица беше с 1 на сто по-ниска от останалите лица по чл. 4 от КСО. През 2018 г. размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за морските лица са както следва:
-. за фонд „Пенсии“
за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., 19,8 на сто а за работещите при условията на I или II категория труд – 22,8 на сто;
за лицата, родени след 31 декември 1959 г. 14,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд – 17,8 на сто;
– за фонд «Общо заболяване и майчинство» – 3,5 на сто;
– за фонд „Безработица“ – 1 на сто;
– за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – 1,1 на сто;
II. Промени, свързани с определянето на осигурителния доход.
1. В чл. 4а, ал. 6 от КСО е определена поредността на доходите, върху които се дължат месечните осигурителни вноски за морските лица. От 01.01.2018 г. разпоредбата е синхронизирана с чл. 6, ал. 11 от КСО, определящ поредността на доходите, върху които се дължат месечните осигурителни вноски за лицата по чл. 4 от кодекса. Така, когато морските лица получават доходи и от дейности по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски ще се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
– доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;
– доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони;
– осигурителния доход като морски лица;
– осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
– доходи за работа без трудово правоотношение.
2. Прецезирана е разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО, като изрично се регламентира дължимосттта на осигурителни вноски за фонд «Трудова злополука и професионална болест» върху средствата, изплатени за сметка на социалните разходи на осигурителя. От 01.01.2017 г. върху изплатените средства за сметка на социалнитe разходи се дължат вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване.
3. С направеното допълнение в чл. 6а от КСО осигуряването на лицата, командировани за срок до 24 месеца от работодател в друга държава членка, спрямо които се определя приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност по реда на чл. 12 от Регламент 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, се извършва по реда на командированите или изпратени на работа по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ. За тези лица осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
4. В чл. 9, ал. 5 от кодекса е направено допълнение с което се уточнява, че осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд не се дължат за времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.
III. Промени, свързани със зачитането на осигурителния стаж.
Съгласно новата редакция на разпоредбата чл. 9, ал. 6 от КСО «За осигурителен стаж се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.“
Старата редакция на разпоредбата не уточняваше вида на пенсията, която лицето не трябва да получава за да бъде зачетен осигурителен стаж по този ред и се прилагаше и за лицата, които получават наследствена пенсия. В новата редакция на разпоредбата изрично е регламентирано, че право на осигурителен стаж по този ред имат само лицата, които нямат отпусната лична пенсия. Така този стаж ще послужи за придобиване на право на лична пенсия. Освен това изрично е уточнено, че това право може да се ползва само от едно от определените лица – съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане.
От 01. 01. 2018 г. е в сила и разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от КСО съгласно която:
«Осигурителят е длъжен в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на:
1. осигуреното лице или негов представител – за периоди преди 1 януари 2000 г.;
2. длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1.“
Така отпада задължението на осигурителите да издават безплатно документи за осигурителен стаж и доход по искане на осигуреното лице или негов представител за периоди след 1 януари 2000 г. За периоди след 2000 г. осигурителите ще имат задължение да издават удостоверения за осигурителен стаж и доход само по изрично искане на НОИ с цел уточняване на липсващи или грешни данни в Персоналния регистър.
IV. Промени, свързани със сроковете за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност.
От 01. 01. 2018 г. е отменена разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО, която създаваше възможност за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, за не повече от 30 календарни дни, когато неработоспособността е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. В сила от 01. 01. 2018 г. при настъпила временна неработоспособност до 30 календарни дни от прекратяване на осигуряването на лицата няма да се изплаща парично обезщетение от НОИ и не следва да представят пред бившия си осигурител издаден болничен лист. След прекратяване на осигуряването, при положение, че отговарят на определените от закона условия, на лицата се изплаща парично обезщетение за оставане без работа по Кодекса на труда, както и парично обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 42, ал. 3 от кодекса продължава да се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност в случаите при които временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества. В тези случаи паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
VI. Промени, свързани с парични обезщетения за безработица
1. В чл. 54а от КСО са определени условията на които трябва да отговарят лицата за получаване на парично обезщетение за безработица. На първо място, правото на лицето на парично обезщетение за безработица е обвързано с наличието на определен от закона осигурителен стаж като осигурено за фонд «Безработица». От 01.01. 2018 г. изискумият стаж с осигуряване за фонд безработица се увеличава от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
За получаване на парично обезщетение за безработица се запазва изискването лицата да:
– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
2. В чл. 54б, ал. 3 от КСО са регламентирани случаите, при които при прекратяване на правоотношението на безработните лица се изплаща минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Направено е допълнение в основанията за прекратяване на правоотношението по Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Това са случаите на прекратяване на правоотношението на основание:
– чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, чл. 330, като от 01.01.2018 г. са включени и лицата с прекратено правоотношение по инициатива на работодателя срещу обезщетение по реда на чл. 331 от КТ;
– чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1, като от 01.01.2018 г. са включени и лицата с прекратено правоотношение от органа по назначаването срещу обезщетение по реда на чл. 107а от Закона за държавния служител;
3. В чл. 54в, ал. 1 КСО са определени сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица в зависимост от периода, през който лицето е било осигурено за фонд „Безработица“. В сила от 01. 01. 2018 г. е направена промяна в разпоредбата, с която е увеличен изискуемия период на осигуряване. Съгласно новият текст на разпоредбата:
«Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:
Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г. – Период на изплащане на обезщетението
до 3 – 4 месеца
от 3 г. и 1 ден до 7 г. – 6 месеца
от 7 г. и 1 ден до 11 г. – 8 месеца
от 11г. и 1 ден до 15 г. – 10 месеца
над 15 г. – 12 месеца
4. На основание чл. 54д от КСО паричните обезщетения за безработица се прекратяват при:
– започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава;
– прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
– придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;
– смърт на безработния.
Алинея 5 на същата разпоредба е синхронизирана с промяната в чл. 54а от КСО. Съгласно новият текст на чл. 54д, ал. 5, ако по време на получаване на паричното обезщетение безработното лице започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по- малко от 12 месеца изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Според текста на разпоредбата в редакцията й до 31. 12. 2017 г. в тези случаи паричното обезщетение следваше да се възстанови за оставащия период, ако трудовата дейност е преустановена след по-малко от 9 месеца.
V. Промени в чл. 4б. Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
1. На основание новата редакция на чл. 4б от КСО осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С новата редакция на разпоредбата е уточнено, че преценката на правото за прехвърляне на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО се извършва за всяко осигурено лице спрямо определената му възраст за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО.
Пример: Според разпоредбата на чл. 68 от КСО жена, родена на 01. 05. 1962 г. ще придобие право на пенсия при навършване на 62 г. и 2 м. Жената има възможност да прехвърли средствата, натрупани в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване до навършване на 57 г. 2 м. (62 г. 2 м. -5 г. = 57 г. 2 м.) или до 01. 07. 2018 г.
До промяната, срока за подаване на заявлението за промяна в осигуряването се определяше спрямо определената възраст за пенсиониране за текущата календарна година.
Пример: Общата пенсионна възраст за пенсиониране на жените за 2018 г. е 61 г. и 2 месеца. Ако жената от примера реши да подаде заявление за прехвърляне на парите през 2018 г. се оказва, че е пропуснала крайният срок за подаването му, който според старият текст на чл. 4б е бил до 01.05.2017 г. (61 г. и 2 мес. – 5 г. = 56 г. и 2 мес.).
Във връзка с направената промяна в разпоредбата на чл. 4б от КСО е създадена възможност за лицата на които до 31 декември 2018 г. включително остават по-малко от 5 години до навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1 и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да могат еднократно, в срок до 31 декември 2018 г. да упражнят правото на избор по чл. 4б за промяна на осигуряването им от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 (§ 154 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД КСО, публ. в бр. 92 на ДВ от 17.11.2017 г.).
Лицата, с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата между 15 август 2015 г. и 31 декември 2017 г. вкл., с намален индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, имат право в срок до 31 декември 2018 г. да поискат преизчисляването ù без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят средствата от индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване.
Прехвърлянето на средствата се заявява лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. Заявлението се подава до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено, чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт, което изплаща пенсията, едновременно със заявлението за преизчисляване на пенсията. Пенсията за осигурителен стаж и възраст се преизчислява от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. НОИ изпраща подадените заявления за прехвърляне на средствата до съответните пенсионно осигурителни дружества до първия работен ден от месеца, следващ месеца на подаването им.
2. Избор на възобновяване осигуряването на лицата по чл. 4б, ал. 1 в универсален пенсионен фонд е извършва по реда на чл. 124а от КСО. С направената промяна в сила от 01. 01. 2018 г. правото на възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд се преценява също за всяко осигурено лице спрямо възрастта за пенсионирането му, определена по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО. Съгласно тази разпоредба:
„(1) Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 4б, ал. 1.
(3) Изборът се извършва с индивидуално заявление, подадено от лицето до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който желае да участва. Едновременно с подаване на заявлението лицето сключва осигурителен договор с дружеството. Договорът поражда действие, при условие че са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, като осигурителното правоотношение възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.“
Край
Румяна Станчева
