. . . . .Осигурителното законодателство през 2024 г.

Ежегодно Народното събрание на Р. България приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата календарна година. Двата закона са публикувани в брой 106 на Държавен вестник от 22 декември 2023 г.

Какво трябва да имаме предвид при прилагане на разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. ?

1. Минималните месечни осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии са определени в приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

За 2024 г. не са договаряни минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии. В приложение №1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. е заложено да няма по-малък минимален осигурителен праг от 933 лв. Променени са размерите на всички минимални прагове, които за 2023 г. са под тази сума, а останалите са без промяна. Публикуваните минимални месечни осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии са определени за изработен пълен месец на пълно работно време.

При определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и групи професии продължават да се прилагат следните правила:

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца;
• Осигурителят определя основната си икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение 2 към Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай, при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор;

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
• И през 2024 г., минималният осигурителен доход по икономически дейности и групи професии няма да се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

Минималния осигурителен доход по икономически дейности и групи професии няма да се прилага и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение). На основание новосъздадения чл. 17а⁶ , ал.2 от Закона за професионалното образование и обучение от 1 април 2024 г. дължимите социални и здравноосигурителни вноски за тези лица ще са изцяло за сметка на държавния бюджет.

За лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но не по–малко от минималната месечна работна заплата за страната. С ПМС № 193 от 12 октомври 2023 г. от 1 януари 2024 г. е определена минимална работна заплата за страната в размер на 933 лв.

2. На основание чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (за упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители) се увеличава от 780 лв. на 933 лв.

3. Максималният месечен осигурителен доход за 2024 г. е определен на 3750 лв. (чл. 9, т. 3 Закон за бюджета на ДОО 2024 г.).

4. За 2024 г. паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя по чл. 54ж остава 780 лв.

5. Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2024 г. остава 18 лв., но дневният максимален размер се увеличава на 107,14 лв.

6. За 2024 г. се запазва размера на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурено лице 540 лв.

7. През 2024 г. се запазват размерите на осигурителните вноски от 2023 г. за фондовете на държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване и начина им на разпределение за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Запазва се и размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” – от 0,4% до 1,1 %, като се следва правилото осигурителите сами да определят размера на осигурителната вноска за осигурените чрез тях лица в зависимост от основната си икономическа дейност, определена за статистически цели. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са определени размерите на осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности в прил. № 2 към чл. 14 от закона. За 2024 г. е увеличен размера на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за заетите в следните икономически дейности:

:

Код по КИД 2008	Наименование на икономическа дейност	Осиг. вноски %
12	Производство на тютюневи изделия	от 0,9 на 1,1
17	Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон	от 0,9 на 1,1
52	Складиране на товари и спомагателни дейности в транспорта	от 0,9 на 1,1
37	Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води	от 0,7 на 0.9

 

8. През 2024 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Определен е максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя 2332,50 лв.

9. На основание чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса размера на здравноосигурителната вноска за 2024 г. остава 8 на сто.

 

Промени в Кодекса за социално осигуряване и в

Закона за здравното осигуряване в сила от 01.01. 2024 г.

1. С §5, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБ на ДОО е променена разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от КСО. Според новият текст на разпоредбата осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

При възникнала временна неработоспособност след 31 декември 2023 г. осигурителят следва да заплати на лицето за първите два работни дни трудово възнаграждение, а за останалите дни от временната неработоспособност НОИ ще изплаща парично обезщетение. В случаите, при които временната неработоспособност е възникнала през 2023 г. и продължава през 2024 г. осигурителят изплаща за първите три работни дни от неработоспособността  трудово възнаграждение.

Пример: Издаден е болничен лист с начало на неработоспособност – 29. 12. 2023 г. Осигурителят трябва да изплати за първите три работни дни от временната неработоспособност трудово възнаграждение  – за 29.12.2023г., 02. 01.2024 и 03.01. 2024 г.

Пример: Издаден е болничен лист с начало на неработоспособност – от 01. 01. 2024 г. Осигурителят трябва да изплати за първите два работни дни от временната неработоспособност трудово възнаграждение –  за 02. 01. 2024 г. и 03. 01. 2024 г.

2. §20, т. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, в КСО е създаден нов чл. 4а¹„Осигуряване на лица, извършващи стопанска дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове“.

Съгласно новата т.5б от допълнителните разпоредби на КСО „Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове“ са физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и се облагат с алтернативен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“

Според чл. 4а¹, ал.1 от КСО, лицата, които извършват стопанска дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната ( през 2024 върху 466, 50 лв. ).

Тези лица внасят авансово и еднократно осигурителни вноски за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, в размерите, определени за фонд „Пенсии“, както следва – 19,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Лицата, направили избор по чл. 4б, ал. 1, внасят осигурителна вноска за фонд „Пенсии“, увеличена с размера на вноската, определена за универсален пенсионен фонд.

Здравноосигурителните вноски за тези лица се определят по реда на новата т. 2б на чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Според тази разпоредба лицата, извършващи стопанска дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход по чл. 4а¹ от Кодекса за социално осигуряване (в размер на половината от минималната работна заплата за страната), като не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност; Лицата внасят авансово и еднократно здравноосигурителната вноска за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, като заплатената от лицата вноска се внася от държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите по реда на чл. 4а¹, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.“

Когато тези лица получават доходи и на друго основание здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от доходите.

Държавни предприятия по чл.163, ал.1 от Закона за горите са предприятия, които са създадени за  управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура:

1. централно управление;
2. териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.

Държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите ще издава позволително за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – държавна и общинска собственост, за всеки месец. Позволителното следва да се издава в месеца преди извършването на дейността, като в стойността му се включва:

1. цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии държавна и общинска собственост;
2. осигурителни вноски съгласно чл. 4а¹ от Кодекса за социално осигуряване;
3. здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;
4. алтернативен данък по реда на глава седма „а“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Държавното предприятие по чл. 163, което издава позволително за конкретен месец следва да:

– удържи, декларира и внесе до 25-о число на месеца, за който се отнася задължителните осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване и по Закона за здравното осигуряване, както и алтернативния данък по Закона заданъците върху доходите на физическите лица;

– преведе цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – общинска собственост, на съответната община за територията, на която е издадено позволителното.

Екипът на Интелсофт