Начало » Статии » Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ)

Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ)


Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ)
 
Въвеждането на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност за работодателя по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в сменен режим или на график и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното време, при който продължителността на работното време през отделни работни дни може да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по трудовия договор на лицето (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ), но балансът на работното и свободно време се спазва средно за периода, въведен за сумирано отчитане.
При въвеждане на сумирано изчисляване на работното време работодателите следва да имат предвид от една страна правилата, определени в трудовото законодателство - Кодекс на труда, Наредба за работното време, почивките и отпуските и Наредба за структурата и организацията на работната заплата и от друга страна правилата, определени в осигурителното законодателство – Кодекс за социално осигуряване, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време дава възможност на работодателя по-рационално да определя работното време на своите работници и служители в зависимост от спецификата на производствения процес, но задълженията му свързани с изпълнението на нормативната уредба го поставя пред редица предизвикателства.
 
Как се въвежда сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).
Сумираното изчисляване на работното време се въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед. Заповедта трябва да съдържа информация за основанието за въвеждане на СИРВ, периода на отчитане (според чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца), продължителността на работната смяна, звената (цехове, отдели и др.) и длъжностите, за които се въвежда, продължителността на работното време за дневните и нощни смени, отговорните длъжностни лица за изготвяне на графиците и отчитането на действително изработените часове през периода, и др.
Важно е да се знае, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
 
Общи правила при въвеждане на СИРВ и работа на смени или по график.
  • Максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време –до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ);.
  • Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 ч. (чл. 152 КТ) т.е. след края на работната смяна работникът/служителят трябва да почива най-малко 12 часа до започване на следващата смяна;
  • Непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 2 и 3 КТ).
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.
 
Какви са правилата за изготвяне на графиците
Правилата за изготвяне на графиците са определени в чл. 9а от НРВПО, както следва:
1.               Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО).
2.               При изготвяне на график за нощните смени сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Коефициента е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Коефициента, с който се преизчислява нощния труд в дневен е 8/7 = 1.143.
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна (чл. 141, ал. 2 от КТ ). Нощен е труда, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 от КТ).
Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Важно е да се знае, че нощният труд е забранен за:
  • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
  • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
  • трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
Работодателят запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО).
На основание чл. 9а, ал. 2 от НРВПО поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. На практика, върху планираният график се нанасят всички настъпили през месеца промени, свързани с непланирани отсъствия при изготвянето му – платени и неплатени отпуски, болнични, самоотлъчки и др. Така той се превръща в отчетна форма, съдържаща действителния брой отработени часове от всяко лице, на базата на който се съставят разплащателните ведомости.
В случаите, при които лицето е ползвало непланиран отпуск нормата за продължителност на работното време се преизчислява по правилата, определени в чл. 9б, ал. 2 и 3 от НРВПО, както следва:
- Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск (платен или неплатен отпуск), нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар -чл. 9б, ал. 2 от НРВПО.
- Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата работно времесе извадят съответните часове по утвърдения поименен график. - чл. 9б, ал. 3 от НРВПО.
Когато периода на сумирано отчитане на работното време е повече от един месец, установената норма работно време се отчита в края на периода.
В случаите, при които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от определената норма работно време, за недостигащите часове се счита, че работникът/служителят е в престой не по своя вина, освен в случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 НРВПО). Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от нормата работно време определена за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО).
Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от нормата работно време, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО).Важно е да се знае, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник /служител/ не може да надвишава 150 часа ( чл.146 КТ). Извънредният труд не може да бъде повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
 
Определяне на осигурителния доход на лицата на СИРВ
За лицата на сумирано изчисляване на работното време минималният и максималният месечен осигурителен доход се следи в рамките на установеният период.
1.               Определяне на минимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 17 КСО и чл. 1, ал. 10 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход, за съответната професия, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.
В тези случаи, за всеки месец от периода, минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.
2.               Определяне на максимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 16 КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Максималният месечен осигурителен доход при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.
Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със ЗБДОО за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Пример:
Работодател е въвел СИРВ за период от 3 месеца. Как следва да се определи осигурителният доход на работник, с определено месечно възнаграждение от 4000 лв., при положение, че през първия месец от периода на СИРВ е отработил повече часове от нормата работно време, което е компенсирано през втория месец.
За периода на СИРВ осигурителният доход на лицето не може да надвишава максималният месечен осигурителен доход, който общо за трите масеца е 9000 лв.
 
Брутно труд. възнаграждение
 Осигурителен доход
1-ви месец
при норма раб. време 176 ч.
са отработени 184ч.
4000 лв.
4000 лв. (лицето има отработени
повече часове и осигур. доход е
равен на полученото възнаграждение)
2-ри месец
при норма раб. време 160 ч.
са отработени 152 ч.
4000 лв.
3000 лв. (полученото възнаграждение
следва да се ограничи до макс. мес. осиг.
доход )
3-ти месец
при норма раб. време 168 ч.
са отработени 168 ч.
4000 лв.
2000 лв. (осиг. доход е разликата от
макс. осиг. доход за 3-те месеца и сбора
от осиг. доход за първите два месеца
- 9000лв. – (4000лв.+3000 лв.)= 2000 лв.)
Общо за 3-те месеца
12000 лв.
9000 лв.
 
 
Особености при подаване на данни за осигуряването с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“
При подаване на месечни данни за осигуряването на лицата на сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец се използва специален код „16 – за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец“, който се вписва в т. 12. Вид осигурен на декларация обр. №1.
При подаване на данни за лица с попълнен код 16 в т. 12. Вид осигурен, в т. 13. Код за сумирано изчисляване на работното време се попълва в:
- позиция 1 - цифри от 2 до 6 в съответствие с броя на месеците в установения от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време;
- в позиция 2- цифри от 1 до 6 според поредността на месеца от периода на сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните.
При попълване на данни за дните в осигуряване за съответния месец, броят работни дни по установения за месеца график се преизчисляват, като се спазват следните правила:
-                  отработените дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1, съответно дните в т. 16.2, 16.3, 16.4, 16.5 и 16.А, за които са представени болнични листове, се получават, като часовете от тях в съответствие с графика, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се разделят поотделно на дневното договорено работно време, попълнено в позиция 4 на т. 16. Дни в осигуряване - общо;
-                   при остатък, равен или по-голям от половината на дневното договорено работно време, закръгляването се извършва към по-голямото число. При всеки два остатъка, равни на половината от дневното договорено работно време, единият от тях се закръглява към по-малкото число.
Дните в осигуряване от месеца могат да бъдат повече или по-малко от броя на установените работни дни по календар.
 
Изплащане паричните обезщетения на лицата на СИРВ
Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на Наредбата за работнотовремепочивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Чл. 34, ал. 1 Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).
 

    

Контакт с нас:


Адрес:

1330 София,
жк. Красна поляна III,
ул. Добротич №19
GPS: N 42.41.516 E023.16.971


E-mail:
consult@intelsoft.bg

 

Телефони за консултации:
0875 333-031 - Vivacom

0882 369-761  - А1

0884 644-530  - А1

02/92 002 92 (централа)
 
Работно време:
09:00 - 17:00 ч.