. . . . .Осигурителното законодателство през 2023 г.

авг. 10, 2023

Ежегодно Народното събрание на Р. България приема Закон бюджета на държавното обществено осигуряване и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата календарна година. Поради редица обстоятелства тези закони бяха приети едва на 26 юли 2023 г. и обнародвани в брой 66 на Държавен вестник от 01. 08. 2023 г. До приемането им се прилагаше Законът за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., който първоначално трябваше да действа за срок не по-дълъг от 3 месеца, но впоследствие действието му беше удължено до приемане на бюджетите за 2023 г.

1. Какво трябва да имаме предвид при прилагане на разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. ?

• За цялата календарна година са определени основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях, както следва:
• от 1 януари до 31 юли, съгласно прил. №1 към чл. 9, т. 1, б „а“ от закона – за този период няма по-малък размер на минималния месечен осигурителен доход от 710 лв.
• от 1 август до 31 декември, съгласно прил. №1А към чл. 9, т. 2, б „а“ от закона – за този период няма по-малък размер на минималния месечен осигурителен доход от 780 лв.

При определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и групи професии продължават да се прилагат следните правила:

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
• Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение 2 към Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай, при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
• И през 2023 г., минималният осигурителен доход няма да се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

Следва да се има предвид, че с ПМС № 497 от 29. 12. 2022 г. от 1 януари 2023 г. беше определена минимална работна заплата за страната в размер на 780 лв.

• Определени са следните размери на минималния месечен осигурителен доход през календарната година за самоосигуряващите се лица :

– за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, за лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и за лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица:

от 1 януари до 31 юли – 710 лв.;

от 1 август до 31 декември – 780 лв.

– за регистрираните земеделските стопани и тютюнопроизводители:

от 1 януари до 31 юли – 710 лв.;

от 1 август до 31 декември – 780 лв.

Според чл. 6 от Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, самоосигуряващите се лица по свое желание могат да подадат еднократно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 за всяка календарна година, когато са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. В тези случаи декларацията се подава с вписан код „22“ в т. 12.Вид осигурен до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. Предвид обстоятелството, че минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се променя от 01. 08. 2023 г., Националната агенция за приходите е създала възможност в случай, че във вече подадената декларация е посочен осигурителен доход 710 лв. в информационната система на агенцията, от 01. 08. 2023 г., да се отрази осигурителен доход 780 лв. Така на тези лица не се налага повторно подаване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за периода след 01. 08. 2023 г. Автоматична промяна на осигурителния доход не е предвидена за лицата, които са декларирали осигурителен доход различен от 710 лв. В тези случаи лицето следва само да промени осигурителния си доход с подаване на коригираща декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“.

• Максималният месечен осигурителен доход за цялата 2023 г. е определен на 3400 лв. (чл. 9, т. 1, б. „г“ и чл. 9, т. 2, б. „г“ Закон за бюджета на ДОО 2023 г.)

• За цялата 2023 г. е определен размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя по чл. 54ж от същия кодекс 780 лв. Предвид обстоятелството, че до приемане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. на тези лица се изплащаше парично обезщетение в размер на 710 лв. на всички лица, които са получили плащане на обезщетение за периода от 1 януари до 30 юни 2023 г. НОИ доплаща до новия размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете.

• Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за цялата 2023 г. е определен на 18 лв., а дневният максимален размер на 85,71 лв.

• За цялата 2023 г. размера на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурено лице е 540 лв.

• Размерите на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности за 2023 г. са определени за периода:

– от 1 януари до 31 юли в приложение № 2 към чл. 14, т. 1 от Закон за бюджета на ДОО 2023 г.;

– от 1 август до 31 декември в приложение № 2А към чл. 14, т. 2 от от Закон за бюджет на ДОО 2023 г.

От 01. 08. 2023 г. за някои икономически дейности осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ е променена.

Увеличена е осигурителната вноска за следните икономически дейности:

С намалена осигурителна вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са следните икономически дейности:

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, фонд „Пенсии за лицата по чл.69 КСО“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ „Учителски пенсионен фонд“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален и професионален пенсионен фонд.

През 2023 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Определен е максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя 1950 лв.

С §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са направени някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване. Във връзка с направените промени е важно да се знае, че в сила от 01. 08. 2023 г.:

• е направено допълнение в чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Тази разпоредба регламентира дохода, върху който се дължат осигурителни вноски. На основание чл. 6, ал. 2 доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Според създаденото изречение второ възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Направеното допълнение внася яснота при определяне на осигурителния доход за положен труд за минало време, като обвързва периода, през който трудът е положен с възнагражденията, получени за този труд.
• е направено допълнение в чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване, с който се регламентират сроковете за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане. С новата ал. 9 се уточнява, че и самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение за баща при раждане на дете за срок до 15 дни, когато имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

През 2023 г. се запазва правилото, определено в чл. 40, ал. 5 на КСО първите три работни дни от временната неработоспособност да се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване.

2. На основание чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2023 г. остава 8 на сто.

Тъй като здравноосигурителните вноски за някои лица се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, от 1 август 2023 г.  

• здравноосигурителните вноски ще се внасят върху 780 лв. за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, при отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата/осиновителя;
• здравноосигурителните вноски ще се внасят върху 390 лв. за лицата в неплатен отпуск – половината от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица;
• за лицата, които внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска ще се внася върху осигурителен доход не по-малък от 390 лв. – не по-малко от 31,20 лв. на месец.

За 2023 г., във връзка с прилагане на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване, за лицата, които са осигурени за сметка на държавния бюджет, здравноосигурителните вноски се внасят върху 90 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица както следва:

• от 1 януари до 31 юли 2023 г. върху 639 лв.;
• от 1 август до 31 декември 2023 г. върху 702 лв.

3. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р. България за 2023 г. с §7 са направени допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Според новите точки 3 и 4 на ал. 1 на чл. 3, в сила от 01. 09. 2023 г. плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

„3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;

4. на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.“

Във връзка с направеното допълнение е направено и допълнение в чл. 270 на Кодекса на труда. Според алинея 3 на чл. 270 трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. На основание новата алинея 4 независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

. . . . .Доходи, които не трябва да се посочват от работодателите в справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ ЗА 2022 г.

ян. 31, 2023

В публикация от 23 януари 2023 г. на интернет страницата на Националната агенция за приходите, агенцията уведомява работодателите кои доходи от трудово правоотношения трябва да се включват в Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2022 г.

Последният абзац от публикацията гласи следното:

„ВАЖНО! Според закона, независимо от формата на плащане (в пари или в натура), в справката не се посочват данни за доходите, които са освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 10, т. 12 и т. 13 и чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ.“

Според разпоредбите на ЗДДФЛ това са следните видове доходи:

Чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“

• стойността на:

а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;

б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;

в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи – за дните в експлоатация, риболовците – за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;

г) храна и ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 181, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, безплатната храна, предоставена на военнослужещите и цивилните служители съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и чл. 286, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

д) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,Закона за Националната служба за охрана и на сумите по чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

Чл. 24, ал. 2, т. 2

• стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 3

• стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 4

• вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Националната служба за охрана и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

Чл. 24, ал. 2, т. 5

• стойността на:

а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;

б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 6

• допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи;

Чл. 24, ал. 2, т. 7

• компенсационните суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 186 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 81 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

Чл. 24, ал. 2, т. 10

• еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението;

Чл. 24, ал. 2, т. 12

• направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност;

Чл. 24, ал. 2, т. 13

• направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт;

Чл. 24, ал. 4,

• Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се включват в облагаемия доход по ал. 1.

Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане са разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

февр. 26, 2021

Въвеждането на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност за работодателя по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в сменен режим или на график и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното време, при който продължителността на работното време през отделни работни дни може да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по трудовия договор на лицето (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ), но балансът на работното и свободно време се спазва средно за периода, въведен за сумирано отчитане.

При въвеждане на сумирано изчисляване на работното време работодателите следва да имат предвид от една страна правилата, определени в трудовото законодателство – Кодекс на труда, Наредба за работното време, почивките и отпуските и Наредба за структурата и организацията на работната заплата и от друга страна правилата, определени в осигурителното законодателство – Кодекс за социално осигуряване, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време дава възможност на работодателя по-рационално да определя работното време на своите работници и служители в зависимост от спецификата на производствения процес, но задълженията му свързани с изпълнението на нормативната уредба го поставя пред редица предизвикателства.

 Как се въвежда сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Сумираното изчисляване на работното време се въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед. Заповедта трябва да съдържа информация за основанието за въвеждане на СИРВ, периода на отчитане (според чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца), продължителността на работната смяна, звената (цехове, отдели и др.) и длъжностите, за които се въвежда, продължителността на работното време за дневните и нощни смени, отговорните длъжностни лица за изготвяне на графиците и отчитането на действително изработените часове през периода, и др.

Важно е да се знае, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Общи правила при въвеждане на СИРВ и работа на смени или по график.

• Максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време –до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ);.
• Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 ч. (чл. 152 КТ) т.е. след края на работната смяна работникът/служителят трябва да почива най-малко 12 часа до започване на следващата смяна;
• Непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 2 и 3 КТ).

Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най–малко 3 години след края на периода.

Какви са правилата за изготвяне на графиците

Правилата за изготвяне на графиците са определени в чл. 9а от НРВПО, както следва:

1. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане,се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО).
2. При изготвяне на график за нощните сменисборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Коефициентът е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Коефициента, с който се преизчислява нощния труд в дневен е 8/7 = 1.143.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по–малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна (чл. 141, ал. 2 от КТ ). Нощен е труда, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст – от 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 от КТ).

Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

Важно е да се знае, че нощният труд е забранен за:

• работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
• бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
• майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
• трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
• работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Работодателят запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО).

На основание чл. 9а, ал. 2 от НРВПО поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. На практика, върху планираният график се нанасят всички настъпили през месеца промени, свързани с непланирани отсъствия при изготвянето му – платени и неплатени отпуски, болнични, самоотлъчки и др. Така той се превръща в отчетна форма, съдържаща действителния брой отработени часове от всяко лице, на базата на който се съставят разплащателните ведомости.

В случаите, при които лицето е ползвало непланиран отпуск нормата за продължителност на работното време се преизчислява по правилата, определени в чл. 9б, ал. 2 и 3 от НРВПО, както следва:

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск (платен или неплатен отпуск), нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар -чл. 9б, ал. 2 от НРВПО.

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата работно времесе извадят съответните часове по утвърдения поименен график. – чл. 9б, ал. 3 от НРВПО.

Когато периода на сумирано отчитане на работното време е повече от един месец, установената норма работно време се отчита в края на периода.

В случаите, при които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от определената норма работно време, за недостигащите часове се счита, че работникът/служителят е в престой не по своя вина, освен в случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 НРВПО). Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от нормата работно време определена за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО).

Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от нормата работно време, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО).Важно е да се знае, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник /служител/ не може да надвишава 150 часа ( чл.146 КТ). Извънредният труд не може да бъде повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

 Определяне на осигурителния доход на лицата на СИРВ

За лицата на сумирано изчисляване на работното време минималният и максималният месечен осигурителен доход се следи в рамките на установеният период.

1. Определяне на минимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 17 КСО и чл. 1, ал. 10 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход, за съответната професия, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

В тези случаи, за всеки месец от периода, минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.

2. Определяне на максимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 16 КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Максималният месечен осигурителен доход при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.

Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със ЗБДОО за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Пример:

Работодател е въвел СИРВ за период от 3 месеца. Как следва да се определи осигурителният доход на работник, с определено месечно възнаграждение от 4000 лв., при положение, че през първия месец от периода на СИРВ е отработил повече часове от нормата работно време, което е компенсирано през втория месец.

За периода на СИРВ осигурителният доход на лицето не може да надвишава максималният месечен осигурителен доход, който общо за трите масеца е 9000 лв.

Особености при подаване на данни за осигуряването с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“

При подаване на месечни данни за осигуряването на лицата на сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец се използва специален код „16 – за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец“, който се вписва в т. 12. Вид осигурен на декларация обр. №1.

При подаване на данни за лица с попълнен код 16 в т. 12. Вид осигурен, в т. 13. Код за сумирано изчисляване на работното време се попълва в:

– позиция 1 – цифри от 2 до 6 в съответствие с броя на месеците в установения от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време;

– в позиция 2- цифри от 1 до 6 според поредността на месеца от периода на сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните.

При попълване на данни за дните в осигуряване за съответния месец, броят работни дни по установения за месеца график се преизчисляват, като се спазват следните правила:

– отработените дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1, съответно дните в т. 16.2, 16.3, 16.4, 16.5 и 16.А, за които са представени болнични листове, се получават, като часовете от тях в съответствие с графика, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се разделят поотделно на дневното договорено работно време, попълнено в позиция 4 на т. 16. Дни в осигуряване – общо;

–  при остатък, равен или по-голям от половината на дневното договорено работно време, закръгляването се извършва към по-голямото число. При всеки два остатъка, равни на половината от дневното договорено работно време, единият от тях се закръглява към по-малкото число.

Дните в осигуряване от месеца могат да бъдат повече или по-малко от броя на установените работни дни по календар.

 Изплащане паричните обезщетения на лицата на СИРВ

Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на  Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Чл. 34, ал. 1 Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).

Автор: Румяна Станчева.