Направете запитване

M

. . . . .Доходи, които не трябва да се посочват от работодателите в справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ ЗА 2022 г.

В публикация от 23 януари 2023 г. на интернет страницата на Националната агенция за приходите, агенцията уведомява работодателите кои доходи от трудово правоотношения трябва да се включват в Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2022 г.

Последният абзац от публикацията гласи следното:

„ВАЖНО! Според закона, независимо от формата на плащане (в пари или в натура), в справката не се посочват данни за доходите, които са освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 10, т. 12 и т. 13 и чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Според разпоредбите на ЗДДФЛ това са следните видове доходи:

Чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“

  • стойността на:

а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;

б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;

в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи – за дните в експлоатация, риболовците – за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;

г) храна и ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 181, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, безплатната храна, предоставена на военнослужещите и цивилните служители съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и чл. 286, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

д) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,Закона за Националната служба за охрана и на сумите по чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

Чл. 24, ал. 2, т. 2

  • стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 3

  • стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 4

  • вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Националната служба за охрана и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

Чл. 24, ал. 2, т. 5

  • стойността на:

а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;

б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 6

  • допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи;

Чл. 24, ал. 2, т. 7

  • компенсационните суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 186 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 81 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

Чл. 24, ал. 2, т. 10

  • еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението;

Чл. 24, ал. 2, т. 12

  • направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност;

Чл. 24, ал. 2, т. 13

  • направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт;

Чл. 24, ал. 4,

  • Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се включват в облагаемия доход по ал. 1.

Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане са разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Ползване на данъчно облекчение за деца. Особености за 2021 г.

С § 9, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. (обн. ДВ. бр.104 от 08.12.2020 г.), за календарната 2021 г. бяха драстично увеличени данъчните облекчения за деца по чл.22в ЗДДФЛ и данъчните облекчения за деца с увреждания по чл.22г. ЗДДФЛ . По-високите данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания ще се прилагат еднократно, само за придобитите през 2021 г. доходи, освен ако не настъпи нова нормативна промяна за в бъдеще.
Размерът на еднократното облекчение за деца е в зависимост от броя им, като за едно ненавършило пълнолетие дете е 4500 лв., за две – 9000 лв., а за три и повече – 13 500 лв. Размерът на данъчното облекчение за деца с увреждания е 9000 лв.
Данъчното облекчение за деца по чл. 22в и за деца с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ може да се ползва по два начина: чрез работодателя по основното трудово правоотношение при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения или с подаване на Годишна данъчна декларация (ГДД) в НАП. И в двата случая лицето трябва да заяви желанието си да ползва това данъчно облекчение като попълни и подаде съответната декларация по образец, публикувана сайта на НАП.

Условия за ползване на правото на данъчно облекчение за деца:

– лицето, което ще ползва данъчното облекчение, трябва да има облагаеми доходи през годината;
– лицето, което ще ползва данъчното облекчение, не трябва да има публични задължения, които подлежат на принудително изпълнение към момента на подаване на декларацията. В тази връзка е препоръчително лицето предварително да провери данъчно – осигурителната си сметка.
– детето трябва да е местно лице на държава-член на ЕС или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и да е до 18 години. Правото се ползва включително в годината на раждане и в годината на навършване на 18 годишна възраст. Детето не трябва да е в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка, в дом за деца, лишени от родителска грижа, или в дом за медико-социални грижи за деца.
– данъчното облекчение се ползва само от единия родител и в случай, че неговата годишна данъчна основа е по-малка от пълния размер на данъчното облекчение, тогава остатъкът може да се ползва от другия родител, но само с подаване на ГДД. Другият родител не може да ползва данъчното облекчение чрез работодателя си.

Условия за ползване на данъчното облекчение чрез работодателя:

– лицето трябва да има сключен основен трудов договор, който е валиден към 31 декември на съответната година;
– при работодателя лицето трябва да подаде декларация за данъчни облекчения за деца по чл.22в ЗДДФЛ по образец и/или декларация за данъчни облекчения за деца с увреждания по чл.22г. ЗДДФЛ, придружена с копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК;
– декларацията трябва да бъде правилно попълнена, включително с имената и ЕГН/ЛНЧ на другия родител, за всяко от децата, освен ако липсва друг родител.
– в случай на необходимост при работодателя се представят и други документи.
На основание чл. 49 от ЗДДФЛ работодателят е задължен да приеме декларацията и да я включи в годишното преизчисляване на данъците, като доудържи или възстанови сумата за данък в пълен размер до края на януари следващата година.
Данъчните облекчения за деца се ползват вече няколко години и няма никаква промяна в процедурите и действията по тяхното осъществяване.
Важно е да се знае, че данъчното облекчение се ползва до размера на годишната данъчна основа, т.е. не може на човека да се възстанови сума, която е по-голяма от внесения от него през годината данък.
И така, през тази година стигаме до масови случаи на невъзможност да се ползва от единия родител пълния размер на данъчното облекчение за деца. Как се ползва остатъка?
Остатъкът може да се ползва от другия родител, ако той има облагаеми доходи в годината, независимо от техния вид – трудови, извънтрудови и т.н. – като подаде ГДД в НАП.
По същия начин – с подаване на ГДД в НАП – остатъкът може да се ползва и от родителя, получил вече чрез работодателя си част от сумата, но само ако той има и други облагаеми доходи в годината, освен трудовите.
Със значителното увеличение на данъчните облекчения за деца за 2021 г. и засиления интерес от страна на родителите, които желаят да ги ползват чрез работодателя, възникна казус, който досега не се срещаше.
Какво ще се случи с дължимия от предприятието данък за месеца, в който се извършва годишното данъчно изравняване?
По принцип сумата на възстановения годишен данък се прихваща от дължимия месечен данък и в НАП се декларира и превежда само разликата. Сега, обаче, е възможно сумата на възстановения годишен данък да превиши дължимия за месеца. Тогава работодателят не превежда в НАП данък за този месец и не подава дължима сума в Декларация обр.6 с код за вид плащане 8. Остатъкът от сумата на възстановения данък се прихваща от данъка за следващия месец и т.н. до изчерпване на сумата. Към момента законодателството не предвижда друга процедура.
За повече информация можете да прослушате онлайн-семинара на НАП от 24.11.2021 г. на този линк.

https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/godishen-danak-varhu-dohdite/Danuchni_oblekchenia_za-deca-za-2021/vuprosi-i-otgovori-za-schetovovditeli-rabotodateli-za-danuchnite-oblekchenia

Установяване на временна неработоспособност настъпила в чужбина на лице, осигурено по българското законодателство

Установяване на временна неработоспособност настъпила в чужбина на лице, осигурено по българското законодателство – статия на Румяна Станчева, експерт по социално осигуряване, СД Интелсофт.

Установяване на временна неработоспособност в чужбина

Указания за попълване на данни в удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за изплащане на парично обезщетение, когато по време на издаден болничен лист за временна неработоспособност лицето/служителят е починал.

 

Кратка инструкция за попълване на данни в удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване за изплащане на парично обезщетение, когато по време на издаден болничен лист за временна неработоспособност лицето/служителят е починал.

Екипът на СД ИНТЕЛСОФТ подготви кратко указание, с което може да се запознаете във приложението по-долу:
Подаване на УД №9 при смърт на служител в периода на временна нетрудоспособност.

Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Въвеждането на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност за работодателя по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в сменен режим или на график и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното време, при който продължителността на работното време през отделни работни дни може да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по трудовия договор на лицето (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ), но балансът на работното и свободно време се спазва средно за периода, въведен за сумирано отчитане.

При въвеждане на сумирано изчисляване на работното време работодателите следва да имат предвид от една страна правилата, определени в трудовото законодателство – Кодекс на труда, Наредба за работното време, почивките и отпуските и Наредба за структурата и организацията на работната заплата и от друга страна правилата, определени в осигурителното законодателство – Кодекс за социално осигуряване, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време дава възможност на работодателя по-рационално да определя работното време на своите работници и служители в зависимост от спецификата на производствения процес, но задълженията му свързани с изпълнението на нормативната уредба го поставя пред редица предизвикателства.

 Как се въвежда сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Сумираното изчисляване на работното време се въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед. Заповедта трябва да съдържа информация за основанието за въвеждане на СИРВ, периода на отчитане (според чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца), продължителността на работната смяна, звената (цехове, отдели и др.) и длъжностите, за които се въвежда, продължителността на работното време за дневните и нощни смени, отговорните длъжностни лица за изготвяне на графиците и отчитането на действително изработените часове през периода, и др.

Важно е да се знае, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Общи правила при въвеждане на СИРВ и работа на смени или по график.

  • Максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време –до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ);.
  • Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 ч. (чл. 152 КТ) т.е. след края на работната смяна работникът/служителят трябва да почива най-малко 12 часа до започване на следващата смяна;
  • Непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 2 и 3 КТ).

Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват наймалко 3 години след края на периода.

Какви са правилата за изготвяне на графиците

Правилата за изготвяне на графиците са определени в чл. 9а от НРВПО, както следва:

  1. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане,се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО).
  2. При изготвяне на график за нощните сменисборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Коефициентът е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Коефициента, с който се преизчислява нощния труд в дневен е 8/7 = 1.143.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с помалко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна (чл. 141, ал. 2 от КТ ). Нощен е труда, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възрастот 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 от КТ).

Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

Важно е да се знае, че нощният труд е забранен за:

  • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
  • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
  • трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Работодателят запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО).

На основание чл. 9а, ал. 2 от НРВПО поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. На практика, върху планираният график се нанасят всички настъпили през месеца промени, свързани с непланирани отсъствия при изготвянето му – платени и неплатени отпуски, болнични, самоотлъчки и др. Така той се превръща в отчетна форма, съдържаща действителния брой отработени часове от всяко лице, на базата на който се съставят разплащателните ведомости.

В случаите, при които лицето е ползвало непланиран отпуск нормата за продължителност на работното време се преизчислява по правилата, определени в чл. 9б, ал. 2 и 3 от НРВПО, както следва:

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск (платен или неплатен отпуск), нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар -чл. 9б, ал. 2 от НРВПО.

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата работно времесе извадят съответните часове по утвърдения поименен график. – чл. 9б, ал. 3 от НРВПО.

Когато периода на сумирано отчитане на работното време е повече от един месец, установената норма работно време се отчита в края на периода.

В случаите, при които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от определената норма работно време, за недостигащите часове се счита, че работникът/служителят е в престой не по своя вина, освен в случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 НРВПО). Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от нормата работно време определена за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО).

Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от нормата работно време, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО).Важно е да се знае, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник /служител/ не може да надвишава 150 часа ( чл.146 КТ). Извънредният труд не може да бъде повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

 Определяне на осигурителния доход на лицата на СИРВ

За лицата на сумирано изчисляване на работното време минималният и максималният месечен осигурителен доход се следи в рамките на установеният период.

  1. Определяне на минимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 17 КСО и чл. 1, ал. 10 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход, за съответната професия, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

В тези случаи, за всеки месец от периода, минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.

  1. Определяне на максимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 16 КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Максималният месечен осигурителен доход при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.

Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със ЗБДОО за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Пример:

Работодател е въвел СИРВ за период от 3 месеца. Как следва да се определи осигурителният доход на работник, с определено месечно възнаграждение от 4000 лв., при положение, че през първия месец от периода на СИРВ е отработил повече часове от нормата работно време, което е компенсирано през втория месец.

За периода на СИРВ осигурителният доход на лицето не може да надвишава максималният месечен осигурителен доход, който общо за трите масеца е 9000 лв.

Брутно труд. възнаграждение  Осигурителен доход
1-ви месец

при норма раб. време 176 ч.

са отработени 184ч.

4000 лв. 4000 лв. (лицето има отработени

повече часове и осигур. доход е

равен на полученото възнаграждение)

2-ри месец

при норма раб. време 160 ч.

са отработени 152 ч.

4000 лв. 3000 лв. (полученото възнаграждение

следва да се ограничи до макс. мес. осиг.

доход )

3-ти месец

при норма раб. време 168 ч.

са отработени 168 ч.

4000 лв. 2000 лв. (осиг. доход е разликата от

макс. осиг. доход за 3-те месеца и сбора

от осиг. доход за първите два месеца

– 9000лв. – (4000лв.+3000 лв.)= 2000 лв.)

Общо за 3-те месеца 12000 лв. 9000 лв.

Особености при подаване на данни за осигуряването с декларация обр. 1Данни за осигуреното лице

При подаване на месечни данни за осигуряването на лицата на сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец се използва специален код „16 – за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец“, който се вписва в т. 12. Вид осигурен на декларация обр. №1.

При подаване на данни за лица с попълнен код 16 в т. 12. Вид осигурен, в т. 13. Код за сумирано изчисляване на работното време се попълва в:

– позиция 1 – цифри от 2 до 6 в съответствие с броя на месеците в установения от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време;

– в позиция 2- цифри от 1 до 6 според поредността на месеца от периода на сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните.

При попълване на данни за дните в осигуряване за съответния месец, броят работни дни по установения за месеца график се преизчисляват, като се спазват следните правила:

– отработените дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1, съответно дните в т. 16.2, 16.3, 16.4, 16.5 и 16.А, за които са представени болнични листове, се получават, като часовете от тях в съответствие с графика, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се разделят поотделно на дневното договорено работно време, попълнено в позиция 4 на т. 16. Дни в осигуряване – общо;

–  при остатък, равен или по-голям от половината на дневното договорено работно време, закръгляването се извършва към по-голямото число. При всеки два остатъка, равни на половината от дневното договорено работно време, единият от тях се закръглява към по-малкото число.

Дните в осигуряване от месеца могат да бъдат повече или по-малко от броя на установените работни дни по календар.

 Изплащане паричните обезщетения на лицата на СИРВ

Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на  Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Чл. 34, ал. 1 Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).

Автор: Румяна Станчева.

В кои случаи месечният осигурителен доход за социално осигуряване се различава от дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за лицата по трудови правоотношения?

Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата, наети на работа по трудови правоотношения, здравноосигурителната вноска се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителят определя месечния осигурителен доход, върху който следва да внесе осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Във връзка със спецификата на здравното осигуряване, на практика в много случаи месечния осигурителен доход за здравно осигуряване се различава от месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. На основание разпоредбите на КСО за определени периоди, през които лицата реално не извършват трудова дейност, не се дължат осигурителни вноски, но за тези периоди те не губят осигурителни права. Такива разпоредби в Закона за здравното осигуряване няма. Чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски за наетите лица от момента на възникване на съответния вид правоотношение до момента на прекратяването му, освен при настъпване на някои обстоятелства, предвидени в закона.

Периоди, за които чрез работодателят не се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, но се внасят вноски за здравно осигуряване

1. На първо място това са периодите, през които лицата са ползвали платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.
За тези периоди не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Само в случаите на временна неработоспособност с право на парично обезщетение, специалната разпоредба на чл. 40, ал. 5 от КСО задължава осигурителите да изплащат трудово възнаграждение за първия, втория и третия работен ден от периода, което се включва в месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски както за социално, така и за здравно осигуряване. За времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, лицата не губят осигурителни права по КСО независимо, че не се дължат осигурителни вноски.
В тези случаи, на лицата, наети на работа по трудово правоотношение, месечният осигурителен доход, върху който се внасят осигурителни вноски за социално осигуряване, се формира така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временна неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за периодите на отпуск за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст чрез работодателя се дължат здравноосигурителни вноски. Вноската е равна на дължимата от работодателя част и се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – за 2017 г. – 460 лв.
Така в случаите, при които лицето през съответния месец има отработени дни и дни в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда или отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, поредността на доходите, върху който се внасят вноските за здравно осигуряване, се определя така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя, при положение, че има такива;
– сума в размер на минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, изчислен пропорционално на дните за съответния вид отпуск, определен в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Когато лицето работи едновременно по повече от едно трудово правоотношение и за периодите, определени в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО ползва отпуск по всяко правоотношение, всеки работодател внася здравноосигурителни вноски по определения ред до достигане на максималния месечен осигурителен доход – за 2017 г. 2600 лв.
Следва да се има предвид, че за периодите на временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО чрез работодатела не се дължат.
2. Разлика при определяне на месечния осигурителен доход за социално и за здравно осигуряване има и в случаите, при които през месеца лицето е ползвало неплатен отпуск.
По време на неплатения отпуск лицето не изпълнява трудовите си задължения поради което няма дължимо от работодателя възнаграждение, върху което да се изчисляват вноски както за социално така и за здравно осигуряване. За този период не се дължат осигурителни вноски за социално осигуряване, но на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗЗО чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски. Съгласно тази разпоредба „за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася”.
По време на неплатения отпуск определящо за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по този ред е лицето да не подлежи на осигуряване друго основание – по друго трудово правоотношение, по служебно правоотношение и др. Обстоятелството дали е осигурено здравно на друго основание, лицето следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
Друга важна особеност при здравното осигуряване за времето на неплатен отпуск е причината, поради която се ползва отпуска.
Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато ползва отпуска по свое желание – напр. в случаите на отпуск по чл. 160, ал. 1, вкл. и за времето на 30 работни дни през една календарна година, което се зачита за осигурителен стаж, неплатен отпуск за приемен изпит в учебно заведение по чл. 170, ал. 2 и неплатен отпуск за учащи се по чл. 171 от Кодекса на труда. Когато лицето през целия месец е в неплатен отпуск и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани дължимите от него суми за здравноосигурителни вноски, то трябва да внесе при работодателя необходимите средства за покриване на задължението. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. Ако работникът/служителят не внесе при работодателя сумите за здравни осигуровки, работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Често срещани в практиката са случаите, при които лицата ползват продължителен неплатен отпуск по свое желание по време на който пребивават в чужбина. Когато тези лица пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година в страна, извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, която дава възможност за периода на пребиваване извън страната да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година при положение, че са подали до Националната агенция за приходите заявление за напускане на страната.
За лицата, които по време на неплатен отпуск упражняват трудова дейност в други държави-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, намират приложение европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, с които се въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство. Лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
За времето на неплатен отпуск здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато неплатения отпуск се ползва:
– поради производствена необходимост или престой. В този случай е необходимо да има безспорни доказателства, че отпускът се ползва по тази причина, а именно в молбата на лицето и в заповедта на работодателя за разрешаване на отпуска следва да е вписано, че причината за ползване на неплатения отпуск е поради производствена необходимост и престой;
– за гледане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1-6 от Кодекса на труда;
– като служебен или творчески отпуск по чл. 161 от КТ.
Независимо дали здравноосигурителната вноска за времето на неплатен отпуск се заплаща от работодателя или от осигуреното лице тя е дължима в пълен размер – 8 на сто и се изчислява върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор и същевременно работи и по друг трудов договор и ползва неплатен отпуск едновременно и по двата договора, за времето на неплатен отпуск се дължат осигурителни вноски само при работодателя по основния трудов договор. В случай, че лицето ползва неплатен отпуск само по основния си трудов договор, а по второто правоотношение продължава да работи, основния работодател не дължи здравноосигурителни вноски, тъй като за периода на отпуска лицето е осигурено на друго основание.
В случаите, при които през съответния месец лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, и осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, и неплатен отпуск, при определяне на здравноосигурителните вноски се взима предвид следната поредност на дохода:
1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни от временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
2. Сума, изплатена от средствата за социалните разходи на осигурителя.
3. Сума в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
4. Сума в размер на половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в неплатен отпуск.
Когато едно лице работи по повече от едно трудово правоотношение здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, формирани поотделно при всеки един осигурител, при спазване на поредността на доходите.

Периоди, определени в чл. 9, ал. 3 от КСО, за които чрез работодателя се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, но не се дължат вноски за здравно осигуряване.

Работодателите нямат задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за:
1. Периодите, през които лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, както и при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
2. Уволнените поради задържане от органите на властта, които са останали без работа в резултат на това и не са били привлечени като обвиняеми, или са били оправдани, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не са извършили деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
3. Времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи.
4. Периода, за който лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ (обезщетение при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност).
За тези периоди се дължат вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, но чрез работодателя не се дължат вноски за здравно осигуряване. В тези случаи, ако лицето няма доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване и не отговаря на условията за осигуряване от държавния бюджет трябва само да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се лица за съответната година по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Определяне на осигурителния доход за социално и здравно осигуряване на пенсионер
Пенсията е осигурително плащане от държавното обществено осигуряване, върху което не се дължат осигурителни вноски по КСО. Месечния осигурителен доход за социално осигуряване на работещите по трудово правоотношение пенсионери се определя, както за останалите лице на трудов договор.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се внасят върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия – за изслужено време и старост, за инвалидност или наследствена.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания по чл. 40, ал. 1, т. от 1 до т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход. Предвид тази разпоредба за работещите на трудов договор пенсионери се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване върху размера на пенсията и върху трудовото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. При определяне на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и се допълва с дохода от трудовото правоотношение. С оглед максималния месечен размер на осигурителния доход, пенсионера следва да информира работодателя за размера на пенсията си. Това е особено важно за пенсионерите, които получават високи възнаграждения по трудовото правоотношение.
Пример: Пенсионер е нает на трудов договор с брутно възнаграждение за месец януари 2021 г. 2400 лв. Лицето получава пенсия в размер на 820 лв. За месец януари, за лицето се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху цялото възнаграждение от 2400 лв.
Месечния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване следва да се определи при спазване следната поредност на доходите:
– пенсия – 820 лв.
– трудово възнаграждение, ограничено на 2180 лв.
В случая месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за социално осигуряване се различава от месечния осигурителен доход за здравно осигуряване.
За работещите пенсионери по трудово правоотношение, които ползват неплатен отпуск чрез работодателя не се дължат здравноосигурителни вноски, тъй като за времето на неплатения отпуск лицето е осигурено на друго основание – върху размера пенсията.
Следва да се има предвид, че по реда, определен за лицата по трудови правоотношения се определя осигурителния доход за социално и здравно осигуряване и за останалите лица определени в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО – това са лица, работещи по служебни правоотношения и правоотношения възникнали на основание специални закони, по договори за управление и контрол, на изборни длъжности и др.

Автор: Румяна Станчева

СКЛЮЧЕН ДОГОВОР ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ С МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА

На 10.12.2021 г. „ИНТЕЛСОФТ-ГРИГОРОВ, КЪНЕВ И СИЕ“ СД сключи с Министерство на икономиката, Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.089- 4377-C01 за проект „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” по процедура за предоставяне на БФП BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19”. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитиеи е на обща стойност от 50 000.00 лв., от които 42 500.00 лв. европейско и 7 500.00 лв. национално съфинансиране, с продължителност 3 месеца.
Основните цели на проекта са осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19.