Направете запитване

M

Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Въвеждането на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност за работодателя по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в сменен режим или на график и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното време, при който продължителността на работното време през отделни работни дни може да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по трудовия договор на лицето (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ), но балансът на работното и свободно време се спазва средно за периода, въведен за сумирано отчитане.

При въвеждане на сумирано изчисляване на работното време работодателите следва да имат предвид от една страна правилата, определени в трудовото законодателство – Кодекс на труда, Наредба за работното време, почивките и отпуските и Наредба за структурата и организацията на работната заплата и от друга страна правилата, определени в осигурителното законодателство – Кодекс за социално осигуряване, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време дава възможност на работодателя по-рационално да определя работното време на своите работници и служители в зависимост от спецификата на производствения процес, но задълженията му свързани с изпълнението на нормативната уредба го поставя пред редица предизвикателства.

 Как се въвежда сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Сумираното изчисляване на работното време се въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед. Заповедта трябва да съдържа информация за основанието за въвеждане на СИРВ, периода на отчитане (според чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца), продължителността на работната смяна, звената (цехове, отдели и др.) и длъжностите, за които се въвежда, продължителността на работното време за дневните и нощни смени, отговорните длъжностни лица за изготвяне на графиците и отчитането на действително изработените часове през периода, и др.

Важно е да се знае, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Общи правила при въвеждане на СИРВ и работа на смени или по график.

  • Максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време –до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ);.
  • Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 ч. (чл. 152 КТ) т.е. след края на работната смяна работникът/служителят трябва да почива най-малко 12 часа до започване на следващата смяна;
  • Непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 2 и 3 КТ).

Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват наймалко 3 години след края на периода.

Какви са правилата за изготвяне на графиците

Правилата за изготвяне на графиците са определени в чл. 9а от НРВПО, както следва:

  1. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане,се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО).
  2. При изготвяне на график за нощните сменисборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Коефициентът е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Коефициента, с който се преизчислява нощния труд в дневен е 8/7 = 1.143.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с помалко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна (чл. 141, ал. 2 от КТ ). Нощен е труда, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възрастот 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 от КТ).

Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

Важно е да се знае, че нощният труд е забранен за:

  • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
  • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
  • трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Работодателят запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО).

На основание чл. 9а, ал. 2 от НРВПО поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. На практика, върху планираният график се нанасят всички настъпили през месеца промени, свързани с непланирани отсъствия при изготвянето му – платени и неплатени отпуски, болнични, самоотлъчки и др. Така той се превръща в отчетна форма, съдържаща действителния брой отработени часове от всяко лице, на базата на който се съставят разплащателните ведомости.

В случаите, при които лицето е ползвало непланиран отпуск нормата за продължителност на работното време се преизчислява по правилата, определени в чл. 9б, ал. 2 и 3 от НРВПО, както следва:

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск (платен или неплатен отпуск), нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар -чл. 9б, ал. 2 от НРВПО.

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата работно времесе извадят съответните часове по утвърдения поименен график. – чл. 9б, ал. 3 от НРВПО.

Когато периода на сумирано отчитане на работното време е повече от един месец, установената норма работно време се отчита в края на периода.

В случаите, при които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от определената норма работно време, за недостигащите часове се счита, че работникът/служителят е в престой не по своя вина, освен в случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 НРВПО). Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от нормата работно време определена за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО).

Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от нормата работно време, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО).Важно е да се знае, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник /служител/ не може да надвишава 150 часа ( чл.146 КТ). Извънредният труд не може да бъде повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

 Определяне на осигурителния доход на лицата на СИРВ

За лицата на сумирано изчисляване на работното време минималният и максималният месечен осигурителен доход се следи в рамките на установеният период.

  1. Определяне на минимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 17 КСО и чл. 1, ал. 10 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход, за съответната професия, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

В тези случаи, за всеки месец от периода, минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.

  1. Определяне на максимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 16 КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Максималният месечен осигурителен доход при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.

Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със ЗБДОО за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Пример:

Работодател е въвел СИРВ за период от 3 месеца. Как следва да се определи осигурителният доход на работник, с определено месечно възнаграждение от 4000 лв., при положение, че през първия месец от периода на СИРВ е отработил повече часове от нормата работно време, което е компенсирано през втория месец.

За периода на СИРВ осигурителният доход на лицето не може да надвишава максималният месечен осигурителен доход, който общо за трите масеца е 9000 лв.

Брутно труд. възнаграждение  Осигурителен доход
1-ви месец

при норма раб. време 176 ч.

са отработени 184ч.

4000 лв. 4000 лв. (лицето има отработени

повече часове и осигур. доход е

равен на полученото възнаграждение)

2-ри месец

при норма раб. време 160 ч.

са отработени 152 ч.

4000 лв. 3000 лв. (полученото възнаграждение

следва да се ограничи до макс. мес. осиг.

доход )

3-ти месец

при норма раб. време 168 ч.

са отработени 168 ч.

4000 лв. 2000 лв. (осиг. доход е разликата от

макс. осиг. доход за 3-те месеца и сбора

от осиг. доход за първите два месеца

– 9000лв. – (4000лв.+3000 лв.)= 2000 лв.)

Общо за 3-те месеца 12000 лв. 9000 лв.

Особености при подаване на данни за осигуряването с декларация обр. 1Данни за осигуреното лице

При подаване на месечни данни за осигуряването на лицата на сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец се използва специален код „16 – за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец“, който се вписва в т. 12. Вид осигурен на декларация обр. №1.

При подаване на данни за лица с попълнен код 16 в т. 12. Вид осигурен, в т. 13. Код за сумирано изчисляване на работното време се попълва в:

– позиция 1 – цифри от 2 до 6 в съответствие с броя на месеците в установения от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време;

– в позиция 2- цифри от 1 до 6 според поредността на месеца от периода на сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните.

При попълване на данни за дните в осигуряване за съответния месец, броят работни дни по установения за месеца график се преизчисляват, като се спазват следните правила:

– отработените дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1, съответно дните в т. 16.2, 16.3, 16.4, 16.5 и 16.А, за които са представени болнични листове, се получават, като часовете от тях в съответствие с графика, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се разделят поотделно на дневното договорено работно време, попълнено в позиция 4 на т. 16. Дни в осигуряване – общо;

–  при остатък, равен или по-голям от половината на дневното договорено работно време, закръгляването се извършва към по-голямото число. При всеки два остатъка, равни на половината от дневното договорено работно време, единият от тях се закръглява към по-малкото число.

Дните в осигуряване от месеца могат да бъдат повече или по-малко от броя на установените работни дни по календар.

 Изплащане паричните обезщетения на лицата на СИРВ

Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на  Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Чл. 34, ал. 1 Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).

Автор: Румяна Станчева.

В кои случаи месечният осигурителен доход за социално осигуряване се различава от дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за лицата по трудови правоотношения?

Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата, наети на работа по трудови правоотношения, здравноосигурителната вноска се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителят определя месечния осигурителен доход, върху който следва да внесе осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Във връзка със спецификата на здравното осигуряване, на практика в много случаи месечния осигурителен доход за здравно осигуряване се различава от месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. На основание разпоредбите на КСО за определени периоди, през които лицата реално не извършват трудова дейност, не се дължат осигурителни вноски, но за тези периоди те не губят осигурителни права. Такива разпоредби в Закона за здравното осигуряване няма. Чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски за наетите лица от момента на възникване на съответния вид правоотношение до момента на прекратяването му, освен при настъпване на някои обстоятелства, предвидени в закона.

Периоди, за които чрез работодателят не се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, но се внасят вноски за здравно осигуряване

1. На първо място това са периодите, през които лицата са ползвали платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.
За тези периоди не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Само в случаите на временна неработоспособност с право на парично обезщетение, специалната разпоредба на чл. 40, ал. 5 от КСО задължава осигурителите да изплащат трудово възнаграждение за първия, втория и третия работен ден от периода, което се включва в месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски както за социално, така и за здравно осигуряване. За времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, лицата не губят осигурителни права по КСО независимо, че не се дължат осигурителни вноски.
В тези случаи, на лицата, наети на работа по трудово правоотношение, месечният осигурителен доход, върху който се внасят осигурителни вноски за социално осигуряване, се формира така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временна неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за периодите на отпуск за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст чрез работодателя се дължат здравноосигурителни вноски. Вноската е равна на дължимата от работодателя част и се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – за 2017 г. – 460 лв.
Така в случаите, при които лицето през съответния месец има отработени дни и дни в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда или отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, поредността на доходите, върху който се внасят вноските за здравно осигуряване, се определя така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя, при положение, че има такива;
– сума в размер на минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, изчислен пропорционално на дните за съответния вид отпуск, определен в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Когато лицето работи едновременно по повече от едно трудово правоотношение и за периодите, определени в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО ползва отпуск по всяко правоотношение, всеки работодател внася здравноосигурителни вноски по определения ред до достигане на максималния месечен осигурителен доход – за 2017 г. 2600 лв.
Следва да се има предвид, че за периодите на временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО чрез работодатела не се дължат.
2. Разлика при определяне на месечния осигурителен доход за социално и за здравно осигуряване има и в случаите, при които през месеца лицето е ползвало неплатен отпуск.
По време на неплатения отпуск лицето не изпълнява трудовите си задължения поради което няма дължимо от работодателя възнаграждение, върху което да се изчисляват вноски както за социално така и за здравно осигуряване. За този период не се дължат осигурителни вноски за социално осигуряване, но на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗЗО чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски. Съгласно тази разпоредба „за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася”.
По време на неплатения отпуск определящо за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по този ред е лицето да не подлежи на осигуряване друго основание – по друго трудово правоотношение, по служебно правоотношение и др. Обстоятелството дали е осигурено здравно на друго основание, лицето следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
Друга важна особеност при здравното осигуряване за времето на неплатен отпуск е причината, поради която се ползва отпуска.
Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато ползва отпуска по свое желание – напр. в случаите на отпуск по чл. 160, ал. 1, вкл. и за времето на 30 работни дни през една календарна година, което се зачита за осигурителен стаж, неплатен отпуск за приемен изпит в учебно заведение по чл. 170, ал. 2 и неплатен отпуск за учащи се по чл. 171 от Кодекса на труда. Когато лицето през целия месец е в неплатен отпуск и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани дължимите от него суми за здравноосигурителни вноски, то трябва да внесе при работодателя необходимите средства за покриване на задължението. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. Ако работникът/служителят не внесе при работодателя сумите за здравни осигуровки, работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Често срещани в практиката са случаите, при които лицата ползват продължителен неплатен отпуск по свое желание по време на който пребивават в чужбина. Когато тези лица пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година в страна, извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, която дава възможност за периода на пребиваване извън страната да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година при положение, че са подали до Националната агенция за приходите заявление за напускане на страната.
За лицата, които по време на неплатен отпуск упражняват трудова дейност в други държави-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, намират приложение европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, с които се въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство. Лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
За времето на неплатен отпуск здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато неплатения отпуск се ползва:
– поради производствена необходимост или престой. В този случай е необходимо да има безспорни доказателства, че отпускът се ползва по тази причина, а именно в молбата на лицето и в заповедта на работодателя за разрешаване на отпуска следва да е вписано, че причината за ползване на неплатения отпуск е поради производствена необходимост и престой;
– за гледане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1-6 от Кодекса на труда;
– като служебен или творчески отпуск по чл. 161 от КТ.
Независимо дали здравноосигурителната вноска за времето на неплатен отпуск се заплаща от работодателя или от осигуреното лице тя е дължима в пълен размер – 8 на сто и се изчислява върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор и същевременно работи и по друг трудов договор и ползва неплатен отпуск едновременно и по двата договора, за времето на неплатен отпуск се дължат осигурителни вноски само при работодателя по основния трудов договор. В случай, че лицето ползва неплатен отпуск само по основния си трудов договор, а по второто правоотношение продължава да работи, основния работодател не дължи здравноосигурителни вноски, тъй като за периода на отпуска лицето е осигурено на друго основание.
В случаите, при които през съответния месец лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, и осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, и неплатен отпуск, при определяне на здравноосигурителните вноски се взима предвид следната поредност на дохода:
1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни от временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
2. Сума, изплатена от средствата за социалните разходи на осигурителя.
3. Сума в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
4. Сума в размер на половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в неплатен отпуск.
Когато едно лице работи по повече от едно трудово правоотношение здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, формирани поотделно при всеки един осигурител, при спазване на поредността на доходите.

Периоди, определени в чл. 9, ал. 3 от КСО, за които чрез работодателя се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, но не се дължат вноски за здравно осигуряване.

Работодателите нямат задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за:
1. Периодите, през които лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, както и при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
2. Уволнените поради задържане от органите на властта, които са останали без работа в резултат на това и не са били привлечени като обвиняеми, или са били оправдани, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не са извършили деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
3. Времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи.
4. Периода, за който лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ (обезщетение при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност).
За тези периоди се дължат вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, но чрез работодателя не се дължат вноски за здравно осигуряване. В тези случаи, ако лицето няма доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване и не отговаря на условията за осигуряване от държавния бюджет трябва само да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се лица за съответната година по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Определяне на осигурителния доход за социално и здравно осигуряване на пенсионер
Пенсията е осигурително плащане от държавното обществено осигуряване, върху което не се дължат осигурителни вноски по КСО. Месечния осигурителен доход за социално осигуряване на работещите по трудово правоотношение пенсионери се определя, както за останалите лице на трудов договор.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се внасят върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия – за изслужено време и старост, за инвалидност или наследствена.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания по чл. 40, ал. 1, т. от 1 до т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход. Предвид тази разпоредба за работещите на трудов договор пенсионери се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване върху размера на пенсията и върху трудовото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. При определяне на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и се допълва с дохода от трудовото правоотношение. С оглед максималния месечен размер на осигурителния доход, пенсионера следва да информира работодателя за размера на пенсията си. Това е особено важно за пенсионерите, които получават високи възнаграждения по трудовото правоотношение.
Пример: Пенсионер е нает на трудов договор с брутно възнаграждение за месец януари 2021 г. 2400 лв. Лицето получава пенсия в размер на 820 лв. За месец януари, за лицето се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху цялото възнаграждение от 2400 лв.
Месечния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване следва да се определи при спазване следната поредност на доходите:
– пенсия – 820 лв.
– трудово възнаграждение, ограничено на 2180 лв.
В случая месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за социално осигуряване се различава от месечния осигурителен доход за здравно осигуряване.
За работещите пенсионери по трудово правоотношение, които ползват неплатен отпуск чрез работодателя не се дължат здравноосигурителни вноски, тъй като за времето на неплатения отпуск лицето е осигурено на друго основание – върху размера пенсията.
Следва да се има предвид, че по реда, определен за лицата по трудови правоотношения се определя осигурителния доход за социално и здравно осигуряване и за останалите лица определени в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО – това са лица, работещи по служебни правоотношения и правоотношения възникнали на основание специални закони, по договори за управление и контрол, на изборни длъжности и др.

Автор: Румяна Станчева

За кои лица се изплащат средства за запазване на заетостта по реда на ПМС № 151 и как се определя размера на средствата?

За кои лица се изплащат средства за запазване на заетостта по реда на ПМС № 151 и как се определя размера на средствата?

По реда на ПМС № 151, публ. в брой 60 на Държавен вестник от 07.07.2020 г., на работодателите се изплащат средства за запазване на заетостта на работниците и служителите след периода на обявеното извънредно положение и обявената извънредна епидемична обстановка, които са били в трудови правоотношения с работодателя към 13.03.2020 г. и на които през периода на извънредното положение и/или обявената извънредна епидемична обстановка:
– е била преустановена работата със заповед по чл. 120в от Кодекса на труда;
– са работили на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда;
– са ползвали отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда;
– е запазена заетостта след подадено уведомление за масови уволнения по реда на чл. 130а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта през периода от 13 март до 30 юни 2020 г.
В постановлението не се поставя условие за броя дни, през които лицето не е работило, съответно е работило на непълно работно време.
Създадена е възможност за предоставяне на средства за запазване на заетостта на работници и служители, извън посочените, които са осигурени в сектор I – „Хотелиерство и ресторантьорство“ от Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008). За тях няма изискване да са в трудово правоотношение с работодателя преди 13. 03. 2020 г.
Не се изплащат средства за запазване на заетостта по реда на ПМС № 151 за работници и служители, които през периода на изплащане на средствата ползват неплатен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл.1, ал.4, т.3 от постановлението). В тази връзка броят на дните, през които лицето е ползвало съответния вид отпуск, следва да се изключат от броя на дните, за които се иска изплащане на средства.
Не могат да кандидатстват работодатели за изплащане на средства за работници и служители, осигурени в секторите от КИД – 2008 – А (Селско стопанство), К (Финансови и застрахователни дейности), О (Държавно управление), Р (Образование, с изключение на код 85.10 – предучилищно образование частен сектор, и код 85.5 – други образователни дейности), Q (Здравеопазване, с изключение на код 86.23 дейност на лекари по дентална медицина, код 86.90 – други дейности на хуманно здравеопазване и код 88.91 – дневни грижи за малки деца частен сектор), T (Дейности на домакинства като работодатели; Недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление) и U (Дейности на екстериториални организации и служби).
Не се изплащат средства за работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет по стандарти, приети в изпълнение на чл. 71 от Закона за публичните финанси.
Документите, които работодателите следва да представят за изплащане на компенсации за запазване на заетостта, са публикувани в сайта на Агенцията по заетостта заедно с подробно разписана процедура за кандидатстване. Документите се подават в съответното Бюро по труда по място на работа на работниците и служителите. Към документите се прилага Списък на работниците и служителите, за които се иска изплащане на средства за запазване на заетостта. Комисия, създадена към съответното Бюро по труда, разглежда представените документи и определя одобрените работодатели за получаване на средства.
Средствата, които се изплащат по реда на ПМС № 151, са за периода 1-ви юли до 30-ти септември 2020 г., като в постановлението не се поставя условие за този период работниците да са преустановили работа, да имат въведено непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда или да са ползвали отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда.
Средствата са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец май 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител, който отговаря на определените в постановлението условия и е осигурен по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Средствата се изчисляват и изплащат чрез Националният осигурителен институт. За целта Агенцията по заетостта изпраща по електронен път информация на НОИ за одобрените работодатели и данни за работниците/служителите, за които следва да се изплатят средства.
На основание чл. 1, ал. 3 от постановлението, за изчисляване на сумите, които ще бъдат изплатени на работодателя, осигурителният институт следва да определи на всяко лице, за което се иска изплащане на средства, осигурителният доход за м. май, по следния начин:
1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за месец май;
2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за месец май;
3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
НОИ разполага с необходимите данни за определяне на осигурителния доход за м. май 2020 г. на всяко лице. В Регистъра на осигурените лица има данни за декларирания от работодателите осигурителен доход за м. май 2020 г. по реда на наредба Н- 13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“, а за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст се използват данните от информационната система на НОИ, свързани с изплащането на паричните обезщетения за периодите на тези отпуски.
За всяко лице размерът на сумата, която следва да се изплати на работодателя, трябва да бъде 60 на сто от среднодневния размер на осигурителния му доход за м. май, умножен по броя на работните дни за съответния месец, за който работодателят е поискал средства за запазване на заетостта му. Върху определената сума за изплащане на работодателя се изчислява сумата на дължимите осигурителни вноски за негова сметка, която също следва да му се изплати.
Работодатели от сектори хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и туризъм, които са получили средства за запазване на заетостта от 290 лв. по реда на РМС № 429, могат да кандидатстват и за получаване на средства за възнаграждения и осигурителни вноски по реда на ПМС № 151. В тези случаи, на основание чл. 1, ал. 2 от постановлението, общата сума на размера на средствата, които се изплащат за всяко лице не трябва да надвишава 80 на сто от осигурителния му доход за м. май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски. Във връзка с тази разпоредба, чрез осигурителният институт следва да се изплати по ПМС № 151 сума в размер, с който общия сбор на получените средства от работодателя за трудови възнаграждения и осигурителни вноски от двата източника да не надвишава 80 на сто от осигурителния доход за май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски.
Предвид гореизложеното, средствата, които работодателят би могъл да очаква да му бъдат изплатени бихме могли да определим така в следния пример:
Работодател иска изплащане на средства за запазване на заетостта на работник за всички работни дни на м. юли 2020 г. Работодателят е декларирал в декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ осигурителен доход за м. май 2020 г. 1200 лв.
– определя се средно дневен осигурителния доход за м. май – 1200 лв.:18 р.дн. за м. май = 66,67 лв.
– определя се дневен размер на средствата за изплащане – 60% от 66,67лв. = 40,00 лв.;
– определя се размера на средствата за изплащане за работните дни през м. юли- 40 лв. х 23 р.дн.= 920 лв.
– определят се дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя върху 920 лв. – 920 лв.:х 19.02% с включена вноска за ТЗПБ 0.4 на сто = 174,98 лв.
– общ размер на сумата за изплащане – 920 лв. + 174,98 лв. = 1094,98 лв.
В случай, че за този работник, работодателят е получил и 290 лв. за възнаграждение и осигурителни вноски по реда на РМС № 429, общата сума на изплатените средства за запазване на заетостта не трябва да надвишава 80 на сто от осигурителния доход на лицето за м. май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя.
За целта следва да се изчисли сумата на 80 на сто от осигурителния доход за м. май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски по описания вече начин, а именно:
– определя се дневен размер на средствата за изплащане – 80% от 66,67лв. = 53,34лв.;
–  определя се размера на средствата за работните дни през м. юли – 53,34лв. х 23 раб. дни = 1226,82лв.;
– определят се дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя върху 1226,82 лв.
1226, 82 лв.:х 19.02% = 233,34 лв.;
– общ размер на сумата – 1226,82 лв. + 233.34 лв.= 1460,16 лв.
В случая общия размер на сумата за запазване на заетостта в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май и дължимите осигурителни вноски плюс получената сума от 290 лв. по РМС № 429 е 1384,98 лв (1094, 98 лв. + 290 лв. = 1384,98 лв.). Размерът на средствата за запазване на заетостта от двата източника е по-малък от 80 на сто от осигурителния доход за м. май плюс дължимите осигурителни вноски – 1460, 16 лв. Изчислената сума в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май и дължимите осигурителни вноски следва да се изплати в пълен размер.
В случай, че сбора от изчислената сума в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май и дължимите осигурителни вноски плюс изплатените 290 лв. надвишава 80% от осигурителния доход за м. май и дължимите осигурителни вноски, НОИ следва да изплати сума в намален размер.
Важно е да се отбележи, че за коректното определяне на правото и размера на средствата за запазване на заетостта от особено значение е работодателят да определи точно правоимащите лица, за които може да получи средства, вярно да попълни личните им данни, вярно да определи началния и крайния период за изплащане на средствата, съответно броят на работните дни, за които се иска изплащане на средства, както и коректно да попълни останалите данни в депозирания в Бюрото по труда Списък на работниците и служителите. При определяне на размера на средствата НОИ извършва проверка на декларираните данни от списъка с данните, които се съдържат в информационната му система. В тази връзка данните, попълнени в списъка следва да съответстват на данните, които работодателите са подали с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“, данните от Регистъра на трудовите договори и данните, които са подали за изплащане на парични обезщетения за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Екипът на Интелсофт

Неплатен отпуск 2020

Неплатен отпуск 2020

Трудов и осигурителен стаж за време, през което лицата ползват неплатен отпуск през 2020 г.

С § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение Закона за здравето, публ. в бр. 44 на Държавен вестник от 13 май 2020 г. се увеличи времето на неплатен отпуск, което през 2020 г. ще се зачита за трудов и осигурителен стаж. На основание тази разпоредба:

  • неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
  • през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.

Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето влиза в сила от 14. 05. 2020 г., но разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби към него ще се прилага за периода на цялата 2020 г. – от 01. 01. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. Тази разпоредба създава възможност за лицата да запазят трудовите си и осигурителни права, в случай, че през годината им се ноложи да ползват по-дълъг неплатен отпуск.

Какви са особеностите при прилагане на разпоредбата?

1. По отношение на осигурителните права.

На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Разпоредбата се прилага без да има значение правното основание за ползване на неплатен отпуск, определено в Кодекса на труда, Закона държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. закони.

На основание § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето, през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване ще се зачитат допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск или общо за годината до 60 работни дни. Удължаването на времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж е от особено значение за лицата, осигурени по КСО, тъй като за това време те не губят осигурителни права.

Така за 2020 г.:

  • 1. Неплатен отпуск до 60 работни дни, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид при определяне на изискуемия по закон минимален осигурителния стаж за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
  • 2. В случай на настъпила временна неработоспособност през период на неплатен отпуск до 60 работни дни, лицата ще имат право на парични обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване, ако отговарят на останалите условия, определени в закона. За лицата, които от началото на годината до публикуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са ползвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, които имат издаден болничен лист, но не са получили парични обезщетения поради прекъснати осигурителни права, осигурителите могат да поискат от НОИ изплащането им. За целта е необходимо да подадат отново в НОИ удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с което да коригират предходно подаденото.
  • 3. До 60 работни дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид и при определяне на правото на парично обезщетение за безработица.
  • 4. При определяне на осигурителния стаж за придобиване право и изчисляване на размера на пенсията ще се взимат предвид до 60 работни дни неплатен отпуск, ползван през 2020 г. На лицата, които работят при непълно работно време, на основание чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на неплатения отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време, определена в Кодекса на труда (в чл. 136, ал. 3 и чл. 137, ал. 1 от КТ).

Във връзка с ползване на осигурителни права от особено значение е, периодът на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, да бъде вярно отразен при подаване на данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17. 12. 2019 г. За 2020 г. в декларация обр. №1, в полето на т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“, следва да се попълват до 60 работни дни неплатен отпуск в рамките на цялата 2020 г. За лицата, който до публикуване на закона са използвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, следва да се подадат коригиращи декларации, в които да се отразят допълнителните дни неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж.

2. По отношение на трудовия стаж.

Важно е да се знае, че неплатен отпуск се ползва само по желание на работника/служителя и работодателят не може да налага принудителното му ползване.

Член 160, ал. 1 КТ създава правна възможност за работника/служителя при необходимост да ползва неплатен отпуск. Този отпуск може да се разреши от работодателя независимо от това, дали е ползуван или не платения годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж на лицето.

Според алинея 3 на чл. 160 КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На практика с §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето се създава възможност за 2020 г. допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ да се зачитат за трудов стаж или общо до 60 работни дни за календарната година.

Важно е да се отбележи, че работодателят не е задължен непременно да уважи искането на лицето да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. Работодателят е задължен само при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в страната да разреши платен или неплатен отпуск по реда на чл. 173а, ал. 2 КТ на следната група лица:

  • 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  • 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  • 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  • 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  • 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

Неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ също се зачита за трудов стаж и не може еднолично да се налага от работодателя.

При попълване на данни в декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“, в т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“ се попълват данни, както за дните в неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, така и дните в неплатен отпуск по чл. 173, ал. 2 от КТ, но общо за 2020 г. попълненият брой на работните дни не трябва да са повече от 60.

Информация относно прилагане на ПМС № 55

Информация относно прилагане на ПМС № 55

Информация относно прилагане на ПМС № 55 на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., публ. в бр.31 на ДВ от 01.04.2020 г.

По смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на постановлението „компенсации“ са суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение. Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен такъв режим и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно(чл. 1, ал. 5 от постановлението).

Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

Средствата за компенсации са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 1, ал. 8 от ПМС № 55, работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата, за които е получил суми за компенсации за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

Кои работодатели имат право на изплащане на компенсации по реда на ПМС № 55?

За изплащане на компенсациите могат да кандидатстват работодатели, които са:

  • са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  • нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  • не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  • запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
  • не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  • нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

В случаите на преустановяване на дейността на предприятието или на част от него със заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, работодателите, които отговарят на посочените условия могат да кандидатстват за изплащане на компенсации, за работници и служители, осигурени в икономически дейности по КИД 2008, посочени в приложението към постановлението.

За изплащане на компенсации могат да кандидатстват и работодатели, които отговарят на посочените условия, от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности без сектор А, К, О, Р, Q, T, U при положение, че:

  • със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;
  • със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.
  • декларират намаляване на приходите от продажби, както следва:
    1. за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
    2. за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

За изплащане на компенсациите работодателите следва да подадат в дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат документите, определени в чл. 4, ал. 2 от ПМС №55. Образците на необходимите документи, начина на подаването им и процедурата по изплащане на компенсациите са публикувани в интернет страницата на Агенция по заетостта.

Комисия, определена от директора на съответната дирекция „Бюро по труда“ разглежда подадените от работодателите документи и извършва проверка на декларираните обстоятелства. Бюрата по труда изпращат на Агенцията по заетостта списък на работодателите, работниците и служителите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации и декларацията от работодателя за платежната сметка по която следва да се изплатят сумите.

С оглед правилното определяне от работодателя на лицата, за които има право на компенсация и правилното попълване на данни в списъка на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсация следва да се има предвид, че на основание чл. 1, ал. 6 от постановлението компенсации не се изплащат за:

  • 1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
  • 2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • 3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Предвид тази разпоредба компенсации следва да се изплащат, за работните дни от месеца, за които работодателят от свои средства дължи трудово възнаграждение на работници и служители с възникнало трудово правоотношение преди 13.03.2020 г.

Възниква въпросът дължат ли се компенсации за лица, на които е разрешен неплатен отпуск. На основание §6, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в случай, че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които е получил средства за компенсации, той ги възстановява. От тук може да се направи извода, че тъй като за времето на неплатен отпуск работодателят не дължи трудово възнаграждение, работните дни с разрешен неплатен отпуск не следва да се включват в броя на работните дни с право на компенсации, които работодателят декларира в списъка на работниците и служителите, за които иска да му бъде изплатена компенсация.

На основание чл. 1, ал. 5 от постановлението компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за който работодателят има право на тези средства и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

Осигурителният доход, от който ще бъдат изчислени компенсациите ще се определя по следния ред (чл. 1, ал. 7 ПМС №55):

  • 1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
  • 2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;
  • 3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
  • 4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
  • 5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
    Осигурителният доход, от който ще бъдат изчислени компенсациите за всяко лице ще се определя от Националния осигурителен институт, въз основа на данните, постъпили в информационната му система от подадените в НАП декларации обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Агенцията по заетостта ще изпраща по електронен път информация на Националния осигурителен институт за одобрените работодатели, работници и служители, за които следва да се изплати компенсация и данни за платежната сметка на работодателя. Въз основа на постъпилата информация, осигурителният институт ще изчисли размера на сумата, която следва да се преведе като компенсация на работодателя и ще му я преведе на посочената от него банкова сметка.

Националният осигурителен институт създава и поддържа база данни за работодателите, на които са изплатени компенсации по това постановление. Базата данни ще съдържа информация за работодателя, за общата сума на изплатените компенсации за съответния месец и за общия брой на работниците и служителите, за които са изплатени.

Контролът по прилагането на постановлението е възложен на Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

От Екипът на Интелсофт

Наредба № Н-8

Наредба № Н-8

Промени в сила от 01.01.2018 г. в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

В бр. 7 на ДВ, от 19.01.2018 г., е публикувана  В брой 7 на Държавен вестник от 19.01.2018 г. е публикувана НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

По реда на Наредба № Н-8 се събират и съхраняват данни за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Задължените по наредбата лица подават данните в Националната агенция за приходите (НАП) с определени образци на декларации. Данните се използват за определяне на осигурителните и данъчни задължения, на осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и за определяне на осигурителните права на осигурените лица.

С наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 в сила от 01.01. 2018 г. са направени изменения и допълнения в някои разпоредби от самата наредба, и в указанията за попълване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“.

Прецизиран е текста на чл. 3, ал. 2, т. 2 от наредбата, според който училищата следва да подават данни за здравно осигуряване за лицата от 18 – до 22-годишна възраст, които учат редовно до завършване на средното образование. Така е определена горна граница на възрастта, до която училищата следва да подават данни за здравно осигуряване на учащите се, което е в синхрон с разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване според която, ако нямат доходи, получени от трудова дейност, за сметка на държавния бюджет се осигуряват лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст.

С допълнението, направено в чл. 3, ал. 13 от наредбата е разширен кръгът от лицата, за които Националния осигурителен институт (НОИ) заличава данните, подадени с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“ в случаите при които контролните органи на осигурителния институт при проверка или ревизия са установили нередности и са издали задължителни предписания за заличаване на данни, но задължителните предписания не са били изпълнени в указания срок. В тези случаи НОИ заличава данни за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3 , 5, 6 от КСО, а от 01.01.2018 г. и за лицата по чл. 4, ал. 9 /за съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност/ и ал. 10 /за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, наети на работа на еднодневни трудови договори/. Данните се заличава с декларация обр. №1, подадена по електронен път в НАП.

С промяната, направена в чл. 3, ал. 15 от наредбата от 01.01.2018 г. НОИ няма да подава данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за лицата, на които се изплащат гарантирани вземания по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Във връзка с изплатените гарантирани вземания на тези лица от НОИ ще се подават само данни за дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“.

При наличие на няколко публични задължения, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или по чл. 40, ал. 1, т. 2, ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване могат да заявят кои задължения за задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и/или здравноосигурителни вноски погасяват, като подадат заявление в териториалната дирекция на НАП. Заявлението се подава преди внасяне на сумата, с която лицето иска да погаси задължението си. На основание допълнението, направено в чл. 3а от наредбата от 01.01.2018 г. заявлението ще се подава освен на хартиен носител, и по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Нови срокове за корекция на данни, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“

Сроковете за корекция на данни, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ са определени в чл.6а от наредбата. От 01.01.2018 г. е удължен срока за корекция на данните за дължимите осигурителни вноски, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“. На основание новата редакция на чл. 6а, ал. 9, декларация обр. №6, подадена от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ може да се коригира до края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на НАП. До промяната в разпоредбата възможност за коригиране на данни, подадени с декларация обр. №6 по електронен път без разрешение на НАП имаше до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължение за подаване на декларацията.

Срока за корекция на данни, за дължимите осигурителни вноски, подадени с декларация обр. №6 е обвързан с месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. Декларация обр. №6 с попълнени данни за дължими осигурителни вноски се подава едновременно с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“. В тази връзка следва да се има предвид, че:

  • След изтичане на календарния месец, през който е положен труда, работодателите, осигурителитe и техните клонове и поделения подават в НАП декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код „5“ в т. 8. Код за вид плащане. При необходимост, подадените данни с код за вид плащане „5“ могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца, на възникване на задължението за подаване на данните, а това е месеца, следващ месеца през който е положен труда.

Пример: За положения труд през месец януари 2018 г. осигурителят следва да подаде данни за дължимите осигурителни вноски с декларация обр. №6 през месец февруари 2018 г. При попълване на данните в декларация обр. № 6 в т. 9 (месец и година, за който се отнасят вноските) се попълва м. януари – „01“, в т. 8. Код за вид плащане се попълва код „5“. Данните, подадени в декларация обр. № 6 за месец януари 2018 г. могат да се коригират без разрешение от НАП до края на втория месец, следващ месеца, на възникване на задължението за подаване на декларацията – м. февруари т.е данните могат да се коригират до 30 април.

  • При начисляване или изплащане на допълнителни доходи от трудова дейност след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в НАП декларация обр. № 1 и декларация обр. №6 до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. Задължението за подаване на декларациите възниква след датата на начисляване или изплащане на възнаграждението. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код „6“ в т. 8. Код за вид плащане и при необходимост данните могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца на начисляване или изплащане на възнаграждението.

Пример:
На 29 март 2018 г. на работниците и служителите са изплатени суми за допълнително материално стимулиране за положения от тях труд през месец януари 2018 г. След изплащане на възнаграждението за осигурителят възниква задължение за подаване на данни за дължимите осигурителни вноски с декларация обр. № 6, като крайният срок за подаването й е 25-ти април. В декларация обр. № 6 в т. 9 (месец и година, за който се отнасят вноските) се попълва м. януари – „01“, в т. 8. Код за вид плащане се попълва код „6“, а в т. 18. Дата на изплащане/начисляване – 29.03.2018 г. Данните подадени с декларацията могат да се коригират до края на втория месец, следващ месеца, на изплащане на сумите – до 31 май.

  • След изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение за осигурителите възниква задължение за подаване на данни за осигуряването с декларация обр. №1 и обр. №6, като крайният срок за подаване на декларациите е 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код за вид плащане „4“ в т. 8. Код за вид плащане. При необходимост данните могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на данни, а това е месеца на изплащане на възнаграждението.

През 2018 г. не се променят сроковете за корекция на данните за данъка по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с декларация обр. №6. Данните могат да се коригират за:

  • удържания данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с попълнен код за вид плащане „8“ в т. 8. Код за вид плащане до края на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, попълнен в т.18. Дата на изплащане/начисляване;
  • данъка по чл. 49, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с попълнен код за вид плащане „9“ до 25-ти февруари на календарната година – за 2017 г. до 25-ти февруари 2018 г.

Самоосигуряващите се лица могат да коригират, подадените данни с декларация обр. №6 в срока за подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Промяна в указанията за попълване на декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“

1. От 01.01.2018 г. в т. 12 „Вид осигурен“ е създаден нов код „99 – за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, когато за месеца, работните дни или съответната продължителност на работното време в приемащата държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария не съответстват на законоустановените в Република България.“

При подаване на данни с код „99“задължително се попълват данни в:

  • 12.1. Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения;
  • 12.2. Код икономическа дейност за осигурения;
  • 12.3. Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя.

При попълване на данни в точки 16. Дни в осигуряване – общо, съответно т.16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.А, 16.7 и 16.8 дните в осигуряване се попълват според договорените условия на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

За лицата с код за вид осигурен 99 при попълване на данни в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване се взима предвид осигурителния доход, определен по реда на чл. 6а от КСО. На основание чл.6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно месечно възнаграждения или неначисленото месечно възнаграждение, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Пример:

Работодател командирова работник в Германия по реда на чл. 121а от КТ за два месеца- септември и октомври 2018 г. За времето на командироване за лицето е приложимо българското законодателство, За месец септември работните дни по календар в Германия са 20, а в България са 18, а за месец октомври в Германия са 21, а в България са 23. В Германия законоустановеното работно време за лицето е 8 часа, като то работи при дневно работно време също 8 часа. Тъй като и за двата месеца има разлика в работните дни по календар, определени за Германия и за България данните за осигуряването на лицето следва да се подадат с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с попълнен код в т.12. „Вид осигурен“- 99. Лицето е отработило всички работни дни в Германия. В декларацията, подадена за месец септември в т.16. Дни в осигуряване – общо се попълва 2088, в т.16.1 Отработени и други дни с осигурителни вноски –се попълват 20 р.дн., а в т.16.7 Отработени часове – общо се попълват 160 ч. В декларацията, подадена за м.октомври в т.16. Дни в осигуряване – общо се попълва 2188, в т.16.1 Отработени и други дни с осигурителни вноски –се попълват 21 р.дн. а в т.16.7 Отработени часове – общо се попълват 168 ч.

С код за вид осигурен „99“ се подават данни само за лица, командировани или изпратени на работа в чужбина, в случаите при които работните дни за съответния месец в приемащата държава или продължителността на работното време се различават от работните дни или продължителността на работното време в Р. България.

2. За лицата с прекратено правоотношение след 31.12.2017 г. на основание чл. 331 от Кодекса на труда и чл.107а от Закона за държавния служител в т.15.1 Код за прекратяване на осигуряването ще се попълва код „2“.

3. Във връзка отпадане на задължението НОИ да подава данни с декларация обр. №1 за лицата, на които се изплащат гарантирани вземания по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в указанията за попълване на декларацията в т.12. Вид осигурен е заличен код 98.

4. С допълнението, направено в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО изрично се посочва, че при попълване на данните следва да се включат стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски.

Румяна Станчева – експерт по социално осигуряване