. . . . .Осигурителното законодателство през 2024 г.

ян. 9, 2024

Ежегодно Народното събрание на Р. България приема Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата календарна година. Двата закона са публикувани в брой 106 на Държавен вестник от 22 декември 2023 г.

Какво трябва да имаме предвид при прилагане на разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. ?

1. Минималните месечни осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии са определени в приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.

За 2024 г. не са договаряни минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии. В приложение №1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. е заложено да няма по-малък минимален осигурителен праг от 933 лв. Променени са размерите на всички минимални прагове, които за 2023 г. са под тази сума, а останалите са без промяна. Публикуваните минимални месечни осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии са определени за изработен пълен месец на пълно работно време.

При определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и групи професии продължават да се прилагат следните правила:

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца;
• Осигурителят определя основната си икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение 2 към Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай, при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор;

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
• И през 2024 г., минималният осигурителен доход по икономически дейности и групи професии няма да се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

Минималния осигурителен доход по икономически дейности и групи професии няма да се прилага и за учениците, включени в обучение чрез работа (дуална система на обучение). На основание новосъздадения чл. 17а⁶ , ал.2 от Закона за професионалното образование и обучение от 1 април 2024 г. дължимите социални и здравноосигурителни вноски за тези лица ще са изцяло за сметка на държавния бюджет.

За лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но не по–малко от минималната месечна работна заплата за страната. С ПМС № 193 от 12 октомври 2023 г. от 1 януари 2024 г. е определена минимална работна заплата за страната в размер на 933 лв.

2. На основание чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (за упражняващите свободна професия и/или занаятчийска дейност, едноличните търговци, собствениците или съдружниците в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители) се увеличава от 780 лв. на 933 лв.

3. Максималният месечен осигурителен доход за 2024 г. е определен на 3750 лв. (чл. 9, т. 3 Закон за бюджета на ДОО 2024 г.).

4. За 2024 г. паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя по чл. 54ж остава 780 лв.

5. Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2024 г. остава 18 лв., но дневният максимален размер се увеличава на 107,14 лв.

6. За 2024 г. се запазва размера на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурено лице 540 лв.

7. През 2024 г. се запазват размерите на осигурителните вноски от 2023 г. за фондовете на държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване и начина им на разпределение за сметка на осигурителя и на осигуреното лице. Запазва се и размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” – от 0,4% до 1,1 %, като се следва правилото осигурителите сами да определят размера на осигурителната вноска за осигурените чрез тях лица в зависимост от основната си икономическа дейност, определена за статистически цели. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са определени размерите на осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности в прил. № 2 към чл. 14 от закона. За 2024 г. е увеличен размера на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ за заетите в следните икономически дейности:

:

8. През 2024 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Определен е максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя 2332,50 лв.

9. На основание чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса размера на здравноосигурителната вноска за 2024 г. остава 8 на сто.

Промени в Кодекса за социално осигуряване и в

Закона за здравното осигуряване в сила от 01.01. 2024 г.

1. С §5, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗБ на ДОО е променена разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от КСО. Според новият текст на разпоредбата осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите два работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

При възникнала временна неработоспособност след 31 декември 2023 г. осигурителят следва да заплати на лицето за първите два работни дни трудово възнаграждение, а за останалите дни от временната неработоспособност НОИ ще изплаща парично обезщетение. В случаите, при които временната неработоспособност е възникнала през 2023 г. и продължава през 2024 г. осигурителят изплаща за първите три работни дни от неработоспособността  трудово възнаграждение.

Пример: Издаден е болничен лист с начало на неработоспособност – 29. 12. 2023 г. Осигурителят трябва да изплати за първите три работни дни от временната неработоспособност трудово възнаграждение  – за 29.12.2023г., 02. 01.2024 и 03.01. 2024 г.

Пример: Издаден е болничен лист с начало на неработоспособност – от 01. 01. 2024 г. Осигурителят трябва да изплати за първите два работни дни от временната неработоспособност трудово възнаграждение –  за 02. 01. 2024 г. и 03. 01. 2024 г.

2. §20, т. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ, в КСО е създаден нов чл. 4а¹„Осигуряване на лица, извършващи стопанска дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове“.

Съгласно новата т.5б от допълнителните разпоредби на КСО „Лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове“ са физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон и се облагат с алтернативен данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“

Според чл. 4а¹, ал.1 от КСО, лицата, които извършват стопанска дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната ( през 2024 върху 466, 50 лв. ).

Тези лица внасят авансово и еднократно осигурителни вноски за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, в размерите, определени за фонд „Пенсии“, както следва – 19,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. Лицата, направили избор по чл. 4б, ал. 1, внасят осигурителна вноска за фонд „Пенсии“, увеличена с размера на вноската, определена за универсален пенсионен фонд.

Здравноосигурителните вноски за тези лица се определят по реда на новата т. 2б на чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване. Според тази разпоредба лицата, извършващи стопанска дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, се осигуряват изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход по чл. 4а¹ от Кодекса за социално осигуряване (в размер на половината от минималната работна заплата за страната), като не определят окончателен размер на осигурителния доход от реализираните доходи от тази дейност; Лицата внасят авансово и еднократно здравноосигурителната вноска за съответния месец чрез държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите, като заплатената от лицата вноска се внася от държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите по реда на чл. 4а¹, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.“

Когато тези лица получават доходи и на друго основание здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от доходите.

Държавни предприятия по чл.163, ал.1 от Закона за горите са предприятия, които са създадени за  управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица. Държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура:

1. централно управление;
2. териториални поделения – държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства.

Държавното предприятие по чл. 163, ал. 1 от Закона за горите ще издава позволително за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – държавна и общинска собственост, за всеки месец. Позволителното следва да се издава в месеца преди извършването на дейността, като в стойността му се включва:

1. цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии държавна и общинска собственост;
2. осигурителни вноски съгласно чл. 4а¹ от Кодекса за социално осигуряване;
3. здравноосигурителни вноски съгласно чл. 40, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;
4. алтернативен данък по реда на глава седма „а“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Държавното предприятие по чл. 163, което издава позволително за конкретен месец следва да:

– удържи, декларира и внесе до 25-о число на месеца, за който се отнася задължителните осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване и по Закона за здравното осигуряване, както и алтернативния данък по Закона заданъците върху доходите на физическите лица;

– преведе цената за ползване на недървесни горски продукти от горските територии – общинска собственост, на съответната община за територията, на която е издадено позволителното.

Екипът на Интелсофт

. . . . .Осигурителното законодателство през 2023 г.

авг. 10, 2023

Ежегодно Народното събрание на Р. България приема Закон бюджета на държавното обществено осигуряване и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата календарна година. Поради редица обстоятелства тези закони бяха приети едва на 26 юли 2023 г. и обнародвани в брой 66 на Държавен вестник от 01. 08. 2023 г. До приемането им се прилагаше Законът за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., който първоначално трябваше да действа за срок не по-дълъг от 3 месеца, но впоследствие действието му беше удължено до приемане на бюджетите за 2023 г.

1. Какво трябва да имаме предвид при прилагане на разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. ?

• За цялата календарна година са определени основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях, както следва:
• от 1 януари до 31 юли, съгласно прил. №1 към чл. 9, т. 1, б „а“ от закона – за този период няма по-малък размер на минималния месечен осигурителен доход от 710 лв.
• от 1 август до 31 декември, съгласно прил. №1А към чл. 9, т. 2, б „а“ от закона – за този период няма по-малък размер на минималния месечен осигурителен доход от 780 лв.

При определяне на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и групи професии продължават да се прилагат следните правила:

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които съгласно условията на трудовия договор работят при непълно работно време или непълен месец, се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца.
• Осигурителят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение 2 към Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.

Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай, при определянето ѝ не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.

• Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за хората с увреждания, се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
• И през 2023 г., минималният осигурителен доход няма да се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.

Следва да се има предвид, че с ПМС № 497 от 29. 12. 2022 г. от 1 януари 2023 г. беше определена минимална работна заплата за страната в размер на 780 лв.

• Определени са следните размери на минималния месечен осигурителен доход през календарната година за самоосигуряващите се лица :

– за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, за лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и за лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица:

от 1 януари до 31 юли – 710 лв.;

от 1 август до 31 декември – 780 лв.

– за регистрираните земеделските стопани и тютюнопроизводители:

от 1 януари до 31 юли – 710 лв.;

от 1 август до 31 декември – 780 лв.

Според чл. 6 от Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, самоосигуряващите се лица по свое желание могат да подадат еднократно данни за осигуряването си с декларация образец № 1 за всяка календарна година, когато са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. В тези случаи декларацията се подава с вписан код „22“ в т. 12.Вид осигурен до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. Предвид обстоятелството, че минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се променя от 01. 08. 2023 г., Националната агенция за приходите е създала възможност в случай, че във вече подадената декларация е посочен осигурителен доход 710 лв. в информационната система на агенцията, от 01. 08. 2023 г., да се отрази осигурителен доход 780 лв. Така на тези лица не се налага повторно подаване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за периода след 01. 08. 2023 г. Автоматична промяна на осигурителния доход не е предвидена за лицата, които са декларирали осигурителен доход различен от 710 лв. В тези случаи лицето следва само да промени осигурителния си доход с подаване на коригираща декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“.

• Максималният месечен осигурителен доход за цялата 2023 г. е определен на 3400 лв. (чл. 9, т. 1, б. „г“ и чл. 9, т. 2, б. „г“ Закон за бюджета на ДОО 2023 г.)

• За цялата 2023 г. е определен размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя по чл. 54ж от същия кодекс 780 лв. Предвид обстоятелството, че до приемане на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. на тези лица се изплащаше парично обезщетение в размер на 710 лв. на всички лица, които са получили плащане на обезщетение за периода от 1 януари до 30 юни 2023 г. НОИ доплаща до новия размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете.

• Дневният минимален размер на обезщетението за безработица за цялата 2023 г. е определен на 18 лв., а дневният максимален размер на 85,71 лв.

• За цялата 2023 г. размера на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурено лице е 540 лв.

• Размерите на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по групи основни икономически дейности за 2023 г. са определени за периода:

– от 1 януари до 31 юли в приложение № 2 към чл. 14, т. 1 от Закон за бюджета на ДОО 2023 г.;

– от 1 август до 31 декември в приложение № 2А към чл. 14, т. 2 от от Закон за бюджет на ДОО 2023 г.

От 01. 08. 2023 г. за някои икономически дейности осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ е променена.

Увеличена е осигурителната вноска за следните икономически дейности:

С намалена осигурителна вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ са следните икономически дейности:

Запазват се размерите и разпределението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“, фонд „Пенсии за лицата по чл.69 КСО“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ „Учителски пенсионен фонд“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален и професионален пенсионен фонд.

През 2023 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Определен е максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя 1950 лв.

С §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. са направени някои изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване. Във връзка с направените промени е важно да се знае, че в сила от 01. 08. 2023 г.:

• е направено допълнение в чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Тази разпоредба регламентира дохода, върху който се дължат осигурителни вноски. На основание чл. 6, ал. 2 доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Според създаденото изречение второ възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Направеното допълнение внася яснота при определяне на осигурителния доход за положен труд за минало време, като обвързва периода, през който трудът е положен с възнагражденията, получени за този труд.
• е направено допълнение в чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване, с който се регламентират сроковете за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане. С новата ал. 9 се уточнява, че и самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, имат право на обезщетение за баща при раждане на дете за срок до 15 дни, когато имат 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

През 2023 г. се запазва правилото, определено в чл. 40, ал. 5 на КСО първите три работни дни от временната неработоспособност да се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване.

2. На основание чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2023 г. остава 8 на сто.

Тъй като здравноосигурителните вноски за някои лица се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, от 1 август 2023 г.  

• здравноосигурителните вноски ще се внасят върху 780 лв. за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, при отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата/осиновителя;
• здравноосигурителните вноски ще се внасят върху 390 лв. за лицата в неплатен отпуск – половината от минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица;
• за лицата, които внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска ще се внася върху осигурителен доход не по-малък от 390 лв. – не по-малко от 31,20 лв. на месец.

За 2023 г., във връзка с прилагане на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване, за лицата, които са осигурени за сметка на държавния бюджет, здравноосигурителните вноски се внасят върху 90 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица както следва:

• от 1 януари до 31 юли 2023 г. върху 639 лв.;
• от 1 август до 31 декември 2023 г. върху 702 лв.

3. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Р. България за 2023 г. с §7 са направени допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Според новите точки 3 и 4 на ал. 1 на чл. 3, в сила от 01. 09. 2023 г. плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

„3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;

4. на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.“

Във връзка с направеното допълнение е направено и допълнение в чл. 270 на Кодекса на труда. Според алинея 3 на чл. 270 трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. На основание новата алинея 4 независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

. . . . .Доходи, които не трябва да се посочват от работодателите в справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ ЗА 2022 г.

ян. 31, 2023

В публикация от 23 януари 2023 г. на интернет страницата на Националната агенция за приходите, агенцията уведомява работодателите кои доходи от трудово правоотношения трябва да се включват в Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2022 г.

Последният абзац от публикацията гласи следното:

„ВАЖНО! Според закона, независимо от формата на плащане (в пари или в натура), в справката не се посочват данни за доходите, които са освободени от облагане на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 10, т. 12 и т. 13 и чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ.“

Според разпоредбите на ЗДДФЛ това са следните видове доходи:

Чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“

• стойността на:

а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;

б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;

в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи – за дните в експлоатация, риболовците – за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;

г) храна и ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 181, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, безплатната храна, предоставена на военнослужещите и цивилните служители съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и чл. 286, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

д) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,Закона за Националната служба за охрана и на сумите по чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

Чл. 24, ал. 2, т. 2

• стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 3

• стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 4

• вещевото имущество и снаряжение, осигурени на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за Националната служба за охрана и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

Чл. 24, ал. 2, т. 5

• стойността на:

а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;

б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт;

Чл. 24, ал. 2, т. 6

• допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи;

Чл. 24, ал. 2, т. 7

• компенсационните суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по чл. 186 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 81 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

Чл. 24, ал. 2, т. 10

• еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи – до стойността на лечението;

Чл. 24, ал. 2, т. 12

• направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот“, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност;

Чл. 24, ал. 2, т. 13

• направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт;

Чл. 24, ал. 4,

• Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не се включват в облагаемия доход по ал. 1.

Доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане са разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.