Направете запитване

M

Неплатен отпуск 2020

Неплатен отпуск 2020

Трудов и осигурителен стаж за време, през което лицата ползват неплатен отпуск през 2020 г.

С § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение Закона за здравето, публ. в бр. 44 на Държавен вестник от 13 май 2020 г. се увеличи времето на неплатен отпуск, което през 2020 г. ще се зачита за трудов и осигурителен стаж. На основание тази разпоредба:

  • неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
  • през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.

Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето влиза в сила от 14. 05. 2020 г., но разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби към него ще се прилага за периода на цялата 2020 г. – от 01. 01. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. Тази разпоредба създава възможност за лицата да запазят трудовите си и осигурителни права, в случай, че през годината им се ноложи да ползват по-дълъг неплатен отпуск.

Какви са особеностите при прилагане на разпоредбата?

1. По отношение на осигурителните права.

На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Разпоредбата се прилага без да има значение правното основание за ползване на неплатен отпуск, определено в Кодекса на труда, Закона държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. закони.

На основание § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето, през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване ще се зачитат допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск или общо за годината до 60 работни дни. Удължаването на времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж е от особено значение за лицата, осигурени по КСО, тъй като за това време те не губят осигурителни права.

Така за 2020 г.:

  • 1. Неплатен отпуск до 60 работни дни, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид при определяне на изискуемия по закон минимален осигурителния стаж за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
  • 2. В случай на настъпила временна неработоспособност през период на неплатен отпуск до 60 работни дни, лицата ще имат право на парични обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване, ако отговарят на останалите условия, определени в закона. За лицата, които от началото на годината до публикуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са ползвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, които имат издаден болничен лист, но не са получили парични обезщетения поради прекъснати осигурителни права, осигурителите могат да поискат от НОИ изплащането им. За целта е необходимо да подадат отново в НОИ удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с което да коригират предходно подаденото.
  • 3. До 60 работни дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид и при определяне на правото на парично обезщетение за безработица.
  • 4. При определяне на осигурителния стаж за придобиване право и изчисляване на размера на пенсията ще се взимат предвид до 60 работни дни неплатен отпуск, ползван през 2020 г. На лицата, които работят при непълно работно време, на основание чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на неплатения отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време, определена в Кодекса на труда (в чл. 136, ал. 3 и чл. 137, ал. 1 от КТ).

Във връзка с ползване на осигурителни права от особено значение е, периодът на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, да бъде вярно отразен при подаване на данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17. 12. 2019 г. За 2020 г. в декларация обр. №1, в полето на т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“, следва да се попълват до 60 работни дни неплатен отпуск в рамките на цялата 2020 г. За лицата, който до публикуване на закона са използвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, следва да се подадат коригиращи декларации, в които да се отразят допълнителните дни неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж.

2. По отношение на трудовия стаж.

Важно е да се знае, че неплатен отпуск се ползва само по желание на работника/служителя и работодателят не може да налага принудителното му ползване.

Член 160, ал. 1 КТ създава правна възможност за работника/служителя при необходимост да ползва неплатен отпуск. Този отпуск може да се разреши от работодателя независимо от това, дали е ползуван или не платения годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж на лицето.

Според алинея 3 на чл. 160 КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На практика с §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето се създава възможност за 2020 г. допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ да се зачитат за трудов стаж или общо до 60 работни дни за календарната година.

Важно е да се отбележи, че работодателят не е задължен непременно да уважи искането на лицето да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. Работодателят е задължен само при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в страната да разреши платен или неплатен отпуск по реда на чл. 173а, ал. 2 КТ на следната група лица:

  • 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  • 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  • 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  • 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  • 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

Неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ също се зачита за трудов стаж и не може еднолично да се налага от работодателя.

При попълване на данни в декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“, в т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“ се попълват данни, както за дните в неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, така и дните в неплатен отпуск по чл. 173, ал. 2 от КТ, но общо за 2020 г. попълненият брой на работните дни не трябва да са повече от 60.

Информация относно прилагане на ПМС № 55

Информация относно прилагане на ПМС № 55

Информация относно прилагане на ПМС № 55 на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., публ. в бр.31 на ДВ от 01.04.2020 г.

По смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на постановлението „компенсации“ са суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение. Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен такъв режим и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно(чл. 1, ал. 5 от постановлението).

Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

Средствата за компенсации са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 1, ал. 8 от ПМС № 55, работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата, за които е получил суми за компенсации за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

Кои работодатели имат право на изплащане на компенсации по реда на ПМС № 55?

За изплащане на компенсациите могат да кандидатстват работодатели, които са:

  • са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  • нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  • не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  • запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
  • не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  • нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

В случаите на преустановяване на дейността на предприятието или на част от него със заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, работодателите, които отговарят на посочените условия могат да кандидатстват за изплащане на компенсации, за работници и служители, осигурени в икономически дейности по КИД 2008, посочени в приложението към постановлението.

За изплащане на компенсации могат да кандидатстват и работодатели, които отговарят на посочените условия, от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности без сектор А, К, О, Р, Q, T, U при положение, че:

  • със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;
  • със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.
  • декларират намаляване на приходите от продажби, както следва:
    1. за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
    2. за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

За изплащане на компенсациите работодателите следва да подадат в дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат документите, определени в чл. 4, ал. 2 от ПМС №55. Образците на необходимите документи, начина на подаването им и процедурата по изплащане на компенсациите са публикувани в интернет страницата на Агенция по заетостта.

Комисия, определена от директора на съответната дирекция „Бюро по труда“ разглежда подадените от работодателите документи и извършва проверка на декларираните обстоятелства. Бюрата по труда изпращат на Агенцията по заетостта списък на работодателите, работниците и служителите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации и декларацията от работодателя за платежната сметка по която следва да се изплатят сумите.

С оглед правилното определяне от работодателя на лицата, за които има право на компенсация и правилното попълване на данни в списъка на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсация следва да се има предвид, че на основание чл. 1, ал. 6 от постановлението компенсации не се изплащат за:

  • 1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
  • 2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • 3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Предвид тази разпоредба компенсации следва да се изплащат, за работните дни от месеца, за които работодателят от свои средства дължи трудово възнаграждение на работници и служители с възникнало трудово правоотношение преди 13.03.2020 г.

Възниква въпросът дължат ли се компенсации за лица, на които е разрешен неплатен отпуск. На основание §6, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в случай, че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които е получил средства за компенсации, той ги възстановява. От тук може да се направи извода, че тъй като за времето на неплатен отпуск работодателят не дължи трудово възнаграждение, работните дни с разрешен неплатен отпуск не следва да се включват в броя на работните дни с право на компенсации, които работодателят декларира в списъка на работниците и служителите, за които иска да му бъде изплатена компенсация.

На основание чл. 1, ал. 5 от постановлението компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за който работодателят има право на тези средства и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

Осигурителният доход, от който ще бъдат изчислени компенсациите ще се определя по следния ред (чл. 1, ал. 7 ПМС №55):

  • 1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
  • 2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;
  • 3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
  • 4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
  • 5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
    Осигурителният доход, от който ще бъдат изчислени компенсациите за всяко лице ще се определя от Националния осигурителен институт, въз основа на данните, постъпили в информационната му система от подадените в НАП декларации обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Агенцията по заетостта ще изпраща по електронен път информация на Националния осигурителен институт за одобрените работодатели, работници и служители, за които следва да се изплати компенсация и данни за платежната сметка на работодателя. Въз основа на постъпилата информация, осигурителният институт ще изчисли размера на сумата, която следва да се преведе като компенсация на работодателя и ще му я преведе на посочената от него банкова сметка.

Националният осигурителен институт създава и поддържа база данни за работодателите, на които са изплатени компенсации по това постановление. Базата данни ще съдържа информация за работодателя, за общата сума на изплатените компенсации за съответния месец и за общия брой на работниците и служителите, за които са изплатени.

Контролът по прилагането на постановлението е възложен на Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

От Екипът на Интелсофт

Наредба № Н-8

Наредба № Н-8

Промени в сила от 01.01.2018 г. в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

В бр. 7 на ДВ, от 19.01.2018 г., е публикувана  В брой 7 на Държавен вестник от 19.01.2018 г. е публикувана НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

По реда на Наредба № Н-8 се събират и съхраняват данни за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Задължените по наредбата лица подават данните в Националната агенция за приходите (НАП) с определени образци на декларации. Данните се използват за определяне на осигурителните и данъчни задължения, на осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и за определяне на осигурителните права на осигурените лица.

С наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 в сила от 01.01. 2018 г. са направени изменения и допълнения в някои разпоредби от самата наредба, и в указанията за попълване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“.

Прецизиран е текста на чл. 3, ал. 2, т. 2 от наредбата, според който училищата следва да подават данни за здравно осигуряване за лицата от 18 – до 22-годишна възраст, които учат редовно до завършване на средното образование. Така е определена горна граница на възрастта, до която училищата следва да подават данни за здравно осигуряване на учащите се, което е в синхрон с разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване според която, ако нямат доходи, получени от трудова дейност, за сметка на държавния бюджет се осигуряват лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст.

С допълнението, направено в чл. 3, ал. 13 от наредбата е разширен кръгът от лицата, за които Националния осигурителен институт (НОИ) заличава данните, подадени с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“ в случаите при които контролните органи на осигурителния институт при проверка или ревизия са установили нередности и са издали задължителни предписания за заличаване на данни, но задължителните предписания не са били изпълнени в указания срок. В тези случаи НОИ заличава данни за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3 , 5, 6 от КСО, а от 01.01.2018 г. и за лицата по чл. 4, ал. 9 /за съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност/ и ал. 10 /за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, наети на работа на еднодневни трудови договори/. Данните се заличава с декларация обр. №1, подадена по електронен път в НАП.

С промяната, направена в чл. 3, ал. 15 от наредбата от 01.01.2018 г. НОИ няма да подава данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за лицата, на които се изплащат гарантирани вземания по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Във връзка с изплатените гарантирани вземания на тези лица от НОИ ще се подават само данни за дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“.

При наличие на няколко публични задължения, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или по чл. 40, ал. 1, т. 2, ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване могат да заявят кои задължения за задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и/или здравноосигурителни вноски погасяват, като подадат заявление в териториалната дирекция на НАП. Заявлението се подава преди внасяне на сумата, с която лицето иска да погаси задължението си. На основание допълнението, направено в чл. 3а от наредбата от 01.01.2018 г. заявлението ще се подава освен на хартиен носител, и по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Нови срокове за корекция на данни, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“

Сроковете за корекция на данни, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ са определени в чл.6а от наредбата. От 01.01.2018 г. е удължен срока за корекция на данните за дължимите осигурителни вноски, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“. На основание новата редакция на чл. 6а, ал. 9, декларация обр. №6, подадена от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ може да се коригира до края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на НАП. До промяната в разпоредбата възможност за коригиране на данни, подадени с декларация обр. №6 по електронен път без разрешение на НАП имаше до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължение за подаване на декларацията.

Срока за корекция на данни, за дължимите осигурителни вноски, подадени с декларация обр. №6 е обвързан с месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. Декларация обр. №6 с попълнени данни за дължими осигурителни вноски се подава едновременно с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“. В тази връзка следва да се има предвид, че:

  • След изтичане на календарния месец, през който е положен труда, работодателите, осигурителитe и техните клонове и поделения подават в НАП декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код „5“ в т. 8. Код за вид плащане. При необходимост, подадените данни с код за вид плащане „5“ могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца, на възникване на задължението за подаване на данните, а това е месеца, следващ месеца през който е положен труда.

Пример: За положения труд през месец януари 2018 г. осигурителят следва да подаде данни за дължимите осигурителни вноски с декларация обр. №6 през месец февруари 2018 г. При попълване на данните в декларация обр. № 6 в т. 9 (месец и година, за който се отнасят вноските) се попълва м. януари – „01“, в т. 8. Код за вид плащане се попълва код „5“. Данните, подадени в декларация обр. № 6 за месец януари 2018 г. могат да се коригират без разрешение от НАП до края на втория месец, следващ месеца, на възникване на задължението за подаване на декларацията – м. февруари т.е данните могат да се коригират до 30 април.

  • При начисляване или изплащане на допълнителни доходи от трудова дейност след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в НАП декларация обр. № 1 и декларация обр. №6 до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. Задължението за подаване на декларациите възниква след датата на начисляване или изплащане на възнаграждението. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код „6“ в т. 8. Код за вид плащане и при необходимост данните могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца на начисляване или изплащане на възнаграждението.

Пример:
На 29 март 2018 г. на работниците и служителите са изплатени суми за допълнително материално стимулиране за положения от тях труд през месец януари 2018 г. След изплащане на възнаграждението за осигурителят възниква задължение за подаване на данни за дължимите осигурителни вноски с декларация обр. № 6, като крайният срок за подаването й е 25-ти април. В декларация обр. № 6 в т. 9 (месец и година, за който се отнасят вноските) се попълва м. януари – „01“, в т. 8. Код за вид плащане се попълва код „6“, а в т. 18. Дата на изплащане/начисляване – 29.03.2018 г. Данните подадени с декларацията могат да се коригират до края на втория месец, следващ месеца, на изплащане на сумите – до 31 май.

  • След изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение за осигурителите възниква задължение за подаване на данни за осигуряването с декларация обр. №1 и обр. №6, като крайният срок за подаване на декларациите е 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код за вид плащане „4“ в т. 8. Код за вид плащане. При необходимост данните могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на данни, а това е месеца на изплащане на възнаграждението.

През 2018 г. не се променят сроковете за корекция на данните за данъка по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с декларация обр. №6. Данните могат да се коригират за:

  • удържания данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с попълнен код за вид плащане „8“ в т. 8. Код за вид плащане до края на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, попълнен в т.18. Дата на изплащане/начисляване;
  • данъка по чл. 49, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с попълнен код за вид плащане „9“ до 25-ти февруари на календарната година – за 2017 г. до 25-ти февруари 2018 г.

Самоосигуряващите се лица могат да коригират, подадените данни с декларация обр. №6 в срока за подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Промяна в указанията за попълване на декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“

1. От 01.01.2018 г. в т. 12 „Вид осигурен“ е създаден нов код „99 – за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, когато за месеца, работните дни или съответната продължителност на работното време в приемащата държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария не съответстват на законоустановените в Република България.“

При подаване на данни с код „99“задължително се попълват данни в:

  • 12.1. Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения;
  • 12.2. Код икономическа дейност за осигурения;
  • 12.3. Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя.

При попълване на данни в точки 16. Дни в осигуряване – общо, съответно т.16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.А, 16.7 и 16.8 дните в осигуряване се попълват според договорените условия на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

За лицата с код за вид осигурен 99 при попълване на данни в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване се взима предвид осигурителния доход, определен по реда на чл. 6а от КСО. На основание чл.6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно месечно възнаграждения или неначисленото месечно възнаграждение, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Пример:

Работодател командирова работник в Германия по реда на чл. 121а от КТ за два месеца- септември и октомври 2018 г. За времето на командироване за лицето е приложимо българското законодателство, За месец септември работните дни по календар в Германия са 20, а в България са 18, а за месец октомври в Германия са 21, а в България са 23. В Германия законоустановеното работно време за лицето е 8 часа, като то работи при дневно работно време също 8 часа. Тъй като и за двата месеца има разлика в работните дни по календар, определени за Германия и за България данните за осигуряването на лицето следва да се подадат с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с попълнен код в т.12. „Вид осигурен“- 99. Лицето е отработило всички работни дни в Германия. В декларацията, подадена за месец септември в т.16. Дни в осигуряване – общо се попълва 2088, в т.16.1 Отработени и други дни с осигурителни вноски –се попълват 20 р.дн., а в т.16.7 Отработени часове – общо се попълват 160 ч. В декларацията, подадена за м.октомври в т.16. Дни в осигуряване – общо се попълва 2188, в т.16.1 Отработени и други дни с осигурителни вноски –се попълват 21 р.дн. а в т.16.7 Отработени часове – общо се попълват 168 ч.

С код за вид осигурен „99“ се подават данни само за лица, командировани или изпратени на работа в чужбина, в случаите при които работните дни за съответния месец в приемащата държава или продължителността на работното време се различават от работните дни или продължителността на работното време в Р. България.

2. За лицата с прекратено правоотношение след 31.12.2017 г. на основание чл. 331 от Кодекса на труда и чл.107а от Закона за държавния служител в т.15.1 Код за прекратяване на осигуряването ще се попълва код „2“.

3. Във връзка отпадане на задължението НОИ да подава данни с декларация обр. №1 за лицата, на които се изплащат гарантирани вземания по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в указанията за попълване на декларацията в т.12. Вид осигурен е заличен код 98.

4. С допълнението, направено в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО изрично се посочва, че при попълване на данните следва да се включат стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски.

Румяна Станчева – експерт по социално осигуряване