Направете запитване

M

Прилагане на разпоредба чл.153 ал.4 от КТ

Прилагане на разпоредба чл.153 ал.4 от КТ

За кои лица се изплащат средства за запазване на заетостта по реда на ПМС № 151 и как се определя размера на средствата?

За кои лица се изплащат средства за запазване на заетостта по реда на ПМС № 151 и как се определя размера на средствата?

По реда на ПМС № 151, публ. в брой 60 на Държавен вестник от 07.07.2020 г., на работодателите се изплащат средства за запазване на заетостта на работниците и служителите след периода на обявеното извънредно положение и обявената извънредна епидемична обстановка, които са били в трудови правоотношения с работодателя към 13.03.2020 г. и на които през периода на извънредното положение и/или обявената извънредна епидемична обстановка:
– е била преустановена работата със заповед по чл. 120в от Кодекса на труда;
– са работили на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда;
– са ползвали отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда;
– е запазена заетостта след подадено уведомление за масови уволнения по реда на чл. 130а от Кодекса на труда и чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта през периода от 13 март до 30 юни 2020 г.
В постановлението не се поставя условие за броя дни, през които лицето не е работило, съответно е работило на непълно работно време.
Създадена е възможност за предоставяне на средства за запазване на заетостта на работници и служители, извън посочените, които са осигурени в сектор I – „Хотелиерство и ресторантьорство“ от Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008). За тях няма изискване да са в трудово правоотношение с работодателя преди 13. 03. 2020 г.
Не се изплащат средства за запазване на заетостта по реда на ПМС № 151 за работници и служители, които през периода на изплащане на средствата ползват неплатен отпуск, отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл.1, ал.4, т.3 от постановлението). В тази връзка броят на дните, през които лицето е ползвало съответния вид отпуск, следва да се изключат от броя на дните, за които се иска изплащане на средства.
Не могат да кандидатстват работодатели за изплащане на средства за работници и служители, осигурени в секторите от КИД – 2008 – А (Селско стопанство), К (Финансови и застрахователни дейности), О (Държавно управление), Р (Образование, с изключение на код 85.10 – предучилищно образование частен сектор, и код 85.5 – други образователни дейности), Q (Здравеопазване, с изключение на код 86.23 дейност на лекари по дентална медицина, код 86.90 – други дейности на хуманно здравеопазване и код 88.91 – дневни грижи за малки деца частен сектор), T (Дейности на домакинства като работодатели; Недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление) и U (Дейности на екстериториални организации и служби).
Не се изплащат средства за работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет по стандарти, приети в изпълнение на чл. 71 от Закона за публичните финанси.
Документите, които работодателите следва да представят за изплащане на компенсации за запазване на заетостта, са публикувани в сайта на Агенцията по заетостта заедно с подробно разписана процедура за кандидатстване. Документите се подават в съответното Бюро по труда по място на работа на работниците и служителите. Към документите се прилага Списък на работниците и служителите, за които се иска изплащане на средства за запазване на заетостта. Комисия, създадена към съответното Бюро по труда, разглежда представените документи и определя одобрените работодатели за получаване на средства.
Средствата, които се изплащат по реда на ПМС № 151, са за периода 1-ви юли до 30-ти септември 2020 г., като в постановлението не се поставя условие за този период работниците да са преустановили работа, да имат въведено непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда или да са ползвали отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда.
Средствата са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец май 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител, който отговаря на определените в постановлението условия и е осигурен по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Средствата се изчисляват и изплащат чрез Националният осигурителен институт. За целта Агенцията по заетостта изпраща по електронен път информация на НОИ за одобрените работодатели и данни за работниците/служителите, за които следва да се изплатят средства.
На основание чл. 1, ал. 3 от постановлението, за изчисляване на сумите, които ще бъдат изплатени на работодателя, осигурителният институт следва да определи на всяко лице, за което се иска изплащане на средства, осигурителният доход за м. май, по следния начин:
1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за месец май;
2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за месец май;
3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
НОИ разполага с необходимите данни за определяне на осигурителния доход за м. май 2020 г. на всяко лице. В Регистъра на осигурените лица има данни за декларирания от работодателите осигурителен доход за м. май 2020 г. по реда на наредба Н- 13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“, а за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст се използват данните от информационната система на НОИ, свързани с изплащането на паричните обезщетения за периодите на тези отпуски.
За всяко лице размерът на сумата, която следва да се изплати на работодателя, трябва да бъде 60 на сто от среднодневния размер на осигурителния му доход за м. май, умножен по броя на работните дни за съответния месец, за който работодателят е поискал средства за запазване на заетостта му. Върху определената сума за изплащане на работодателя се изчислява сумата на дължимите осигурителни вноски за негова сметка, която също следва да му се изплати.
Работодатели от сектори хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и туризъм, които са получили средства за запазване на заетостта от 290 лв. по реда на РМС № 429, могат да кандидатстват и за получаване на средства за възнаграждения и осигурителни вноски по реда на ПМС № 151. В тези случаи, на основание чл. 1, ал. 2 от постановлението, общата сума на размера на средствата, които се изплащат за всяко лице не трябва да надвишава 80 на сто от осигурителния му доход за м. май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски. Във връзка с тази разпоредба, чрез осигурителният институт следва да се изплати по ПМС № 151 сума в размер, с който общия сбор на получените средства от работодателя за трудови възнаграждения и осигурителни вноски от двата източника да не надвишава 80 на сто от осигурителния доход за май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски.
Предвид гореизложеното, средствата, които работодателят би могъл да очаква да му бъдат изплатени бихме могли да определим така в следния пример:
Работодател иска изплащане на средства за запазване на заетостта на работник за всички работни дни на м. юли 2020 г. Работодателят е декларирал в декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ осигурителен доход за м. май 2020 г. 1200 лв.
– определя се средно дневен осигурителния доход за м. май – 1200 лв.:18 р.дн. за м. май = 66,67 лв.
– определя се дневен размер на средствата за изплащане – 60% от 66,67лв. = 40,00 лв.;
– определя се размера на средствата за изплащане за работните дни през м. юли- 40 лв. х 23 р.дн.= 920 лв.
– определят се дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя върху 920 лв. – 920 лв.:х 19.02% с включена вноска за ТЗПБ 0.4 на сто = 174,98 лв.
– общ размер на сумата за изплащане – 920 лв. + 174,98 лв. = 1094,98 лв.
В случай, че за този работник, работодателят е получил и 290 лв. за възнаграждение и осигурителни вноски по реда на РМС № 429, общата сума на изплатените средства за запазване на заетостта не трябва да надвишава 80 на сто от осигурителния доход на лицето за м. май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя.
За целта следва да се изчисли сумата на 80 на сто от осигурителния доход за м. май 2020 г. и дължимите осигурителни вноски по описания вече начин, а именно:
– определя се дневен размер на средствата за изплащане – 80% от 66,67лв. = 53,34лв.;
–  определя се размера на средствата за работните дни през м. юли – 53,34лв. х 23 раб. дни = 1226,82лв.;
– определят се дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя върху 1226,82 лв.
1226, 82 лв.:х 19.02% = 233,34 лв.;
– общ размер на сумата – 1226,82 лв. + 233.34 лв.= 1460,16 лв.
В случая общия размер на сумата за запазване на заетостта в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май и дължимите осигурителни вноски плюс получената сума от 290 лв. по РМС № 429 е 1384,98 лв (1094, 98 лв. + 290 лв. = 1384,98 лв.). Размерът на средствата за запазване на заетостта от двата източника е по-малък от 80 на сто от осигурителния доход за м. май плюс дължимите осигурителни вноски – 1460, 16 лв. Изчислената сума в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май и дължимите осигурителни вноски следва да се изплати в пълен размер.
В случай, че сбора от изчислената сума в размер на 60 на сто от осигурителния доход за месец май и дължимите осигурителни вноски плюс изплатените 290 лв. надвишава 80% от осигурителния доход за м. май и дължимите осигурителни вноски, НОИ следва да изплати сума в намален размер.
Важно е да се отбележи, че за коректното определяне на правото и размера на средствата за запазване на заетостта от особено значение е работодателят да определи точно правоимащите лица, за които може да получи средства, вярно да попълни личните им данни, вярно да определи началния и крайния период за изплащане на средствата, съответно броят на работните дни, за които се иска изплащане на средства, както и коректно да попълни останалите данни в депозирания в Бюрото по труда Списък на работниците и служителите. При определяне на размера на средствата НОИ извършва проверка на декларираните данни от списъка с данните, които се съдържат в информационната му система. В тази връзка данните, попълнени в списъка следва да съответстват на данните, които работодателите са подали с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“, данните от Регистъра на трудовите договори и данните, които са подали за изплащане на парични обезщетения за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Екипът на Интелсофт

Неплатен отпуск 2020

Неплатен отпуск 2020

Трудов и осигурителен стаж за време, през което лицата ползват неплатен отпуск през 2020 г.

С § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение Закона за здравето, публ. в бр. 44 на Държавен вестник от 13 май 2020 г. се увеличи времето на неплатен отпуск, което през 2020 г. ще се зачита за трудов и осигурителен стаж. На основание тази разпоредба:

  • неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
  • през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.

Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето влиза в сила от 14. 05. 2020 г., но разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби към него ще се прилага за периода на цялата 2020 г. – от 01. 01. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. Тази разпоредба създава възможност за лицата да запазят трудовите си и осигурителни права, в случай, че през годината им се ноложи да ползват по-дълъг неплатен отпуск.

Какви са особеностите при прилагане на разпоредбата?

1. По отношение на осигурителните права.

На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Разпоредбата се прилага без да има значение правното основание за ползване на неплатен отпуск, определено в Кодекса на труда, Закона държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. закони.

На основание § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето, през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване ще се зачитат допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск или общо за годината до 60 работни дни. Удължаването на времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж е от особено значение за лицата, осигурени по КСО, тъй като за това време те не губят осигурителни права.

Така за 2020 г.:

  • 1. Неплатен отпуск до 60 работни дни, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид при определяне на изискуемия по закон минимален осигурителния стаж за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
  • 2. В случай на настъпила временна неработоспособност през период на неплатен отпуск до 60 работни дни, лицата ще имат право на парични обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване, ако отговарят на останалите условия, определени в закона. За лицата, които от началото на годината до публикуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са ползвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, които имат издаден болничен лист, но не са получили парични обезщетения поради прекъснати осигурителни права, осигурителите могат да поискат от НОИ изплащането им. За целта е необходимо да подадат отново в НОИ удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с което да коригират предходно подаденото.
  • 3. До 60 работни дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид и при определяне на правото на парично обезщетение за безработица.
  • 4. При определяне на осигурителния стаж за придобиване право и изчисляване на размера на пенсията ще се взимат предвид до 60 работни дни неплатен отпуск, ползван през 2020 г. На лицата, които работят при непълно работно време, на основание чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на неплатения отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време, определена в Кодекса на труда (в чл. 136, ал. 3 и чл. 137, ал. 1 от КТ).

Във връзка с ползване на осигурителни права от особено значение е, периодът на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, да бъде вярно отразен при подаване на данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17. 12. 2019 г. За 2020 г. в декларация обр. №1, в полето на т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“, следва да се попълват до 60 работни дни неплатен отпуск в рамките на цялата 2020 г. За лицата, който до публикуване на закона са използвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, следва да се подадат коригиращи декларации, в които да се отразят допълнителните дни неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж.

2. По отношение на трудовия стаж.

Важно е да се знае, че неплатен отпуск се ползва само по желание на работника/служителя и работодателят не може да налага принудителното му ползване.

Член 160, ал. 1 КТ създава правна възможност за работника/служителя при необходимост да ползва неплатен отпуск. Този отпуск може да се разреши от работодателя независимо от това, дали е ползуван или не платения годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж на лицето.

Според алинея 3 на чл. 160 КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На практика с §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето се създава възможност за 2020 г. допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ да се зачитат за трудов стаж или общо до 60 работни дни за календарната година.

Важно е да се отбележи, че работодателят не е задължен непременно да уважи искането на лицето да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. Работодателят е задължен само при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в страната да разреши платен или неплатен отпуск по реда на чл. 173а, ал. 2 КТ на следната група лица:

  • 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  • 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
  • 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
  • 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
  • 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

Неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ също се зачита за трудов стаж и не може еднолично да се налага от работодателя.

При попълване на данни в декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“, в т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“ се попълват данни, както за дните в неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, така и дните в неплатен отпуск по чл. 173, ал. 2 от КТ, но общо за 2020 г. попълненият брой на работните дни не трябва да са повече от 60.

Информация относно прилагане на ПМС № 55

Информация относно прилагане на ПМС № 55

Информация относно прилагане на ПМС № 55 на МС за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., публ. в бр.31 на ДВ от 01.04.2020 г.

По смисъла на § 1 от Допълнителната разпоредба на постановлението „компенсации“ са суми за трудови възнаграждения, които се изплащат на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители при преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители или при въвеждане на непълно работно време поради обявено извънредно положение. Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен такъв режим и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно(чл. 1, ал. 5 от постановлението).

Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.

Средствата за компенсации са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 1, ал. 8 от ПМС № 55, работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата, за които е получил суми за компенсации за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

Кои работодатели имат право на изплащане на компенсации по реда на ПМС № 55?

За изплащане на компенсациите могат да кандидатстват работодатели, които са:

  • са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  • нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  • не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  • запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период, не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
  • не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  • нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301–305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаването на заповедта за преустановяване на работа.

В случаите на преустановяване на дейността на предприятието или на част от него със заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, работодателите, които отговарят на посочените условия могат да кандидатстват за изплащане на компенсации, за работници и служители, осигурени в икономически дейности по КИД 2008, посочени в приложението към постановлението.

За изплащане на компенсации могат да кандидатстват и работодатели, които отговарят на посочените условия, от всички сектори от Класификацията на икономическите дейности без сектор А, К, О, Р, Q, T, U при положение, че:

  • със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда са преустановили работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители;
  • със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, са установили непълно работно време в предприятието или в негово звено.
  • декларират намаляване на приходите от продажби, както следва:
    1. за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
    2. за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

За изплащане на компенсациите работодателите следва да подадат в дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на работниците и служителите, заявление за изплащане на компенсации по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Заявлението се подава на хартиен носител, по електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат документите, определени в чл. 4, ал. 2 от ПМС №55. Образците на необходимите документи, начина на подаването им и процедурата по изплащане на компенсациите са публикувани в интернет страницата на Агенция по заетостта.

Комисия, определена от директора на съответната дирекция „Бюро по труда“ разглежда подадените от работодателите документи и извършва проверка на декларираните обстоятелства. Бюрата по труда изпращат на Агенцията по заетостта списък на работодателите, работниците и служителите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации и декларацията от работодателя за платежната сметка по която следва да се изплатят сумите.

С оглед правилното определяне от работодателя на лицата, за които има право на компенсация и правилното попълване на данни в списъка на работниците и служителите, за които се подава заявление за изплащане на компенсация следва да се има предвид, че на основание чл. 1, ал. 6 от постановлението компенсации не се изплащат за:

  • 1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
  • 2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
  • 3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Предвид тази разпоредба компенсации следва да се изплащат, за работните дни от месеца, за които работодателят от свои средства дължи трудово възнаграждение на работници и служители с възникнало трудово правоотношение преди 13.03.2020 г.

Възниква въпросът дължат ли се компенсации за лица, на които е разрешен неплатен отпуск. На основание §6, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в случай, че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които е получил средства за компенсации, той ги възстановява. От тук може да се направи извода, че тъй като за времето на неплатен отпуск работодателят не дължи трудово възнаграждение, работните дни с разрешен неплатен отпуск не следва да се включват в броя на работните дни с право на компенсации, които работодателят декларира в списъка на работниците и служителите, за които иска да му бъде изплатена компенсация.

На основание чл. 1, ал. 5 от постановлението компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за който работодателят има право на тези средства и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации.

Осигурителният доход, от който ще бъдат изчислени компенсациите ще се определя по следния ред (чл. 1, ал. 7 ПМС №55):

  • 1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
  • 2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари;
  • 3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
  • 4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
  • 5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
    Осигурителният доход, от който ще бъдат изчислени компенсациите за всяко лице ще се определя от Националния осигурителен институт, въз основа на данните, постъпили в информационната му система от подадените в НАП декларации обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Агенцията по заетостта ще изпраща по електронен път информация на Националния осигурителен институт за одобрените работодатели, работници и служители, за които следва да се изплати компенсация и данни за платежната сметка на работодателя. Въз основа на постъпилата информация, осигурителният институт ще изчисли размера на сумата, която следва да се преведе като компенсация на работодателя и ще му я преведе на посочената от него банкова сметка.

Националният осигурителен институт създава и поддържа база данни за работодателите, на които са изплатени компенсации по това постановление. Базата данни ще съдържа информация за работодателя, за общата сума на изплатените компенсации за съответния месец и за общия брой на работниците и служителите, за които са изплатени.

Контролът по прилагането на постановлението е възложен на Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

От Екипът на Интелсофт

Наредба № Н-8

Наредба № Н-8

Промени в сила от 01.01.2018 г. в Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

В бр. 7 на ДВ, от 19.01.2018 г., е публикувана  В брой 7 на Държавен вестник от 19.01.2018 г. е публикувана НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

По реда на Наредба № Н-8 се събират и съхраняват данни за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Задължените по наредбата лица подават данните в Националната агенция за приходите (НАП) с определени образци на декларации. Данните се използват за определяне на осигурителните и данъчни задължения, на осигурителите и самоосигуряващите се лица, както и за определяне на осигурителните права на осигурените лица.

С наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-8 в сила от 01.01. 2018 г. са направени изменения и допълнения в някои разпоредби от самата наредба, и в указанията за попълване на декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“.

Прецизиран е текста на чл. 3, ал. 2, т. 2 от наредбата, според който училищата следва да подават данни за здравно осигуряване за лицата от 18 – до 22-годишна възраст, които учат редовно до завършване на средното образование. Така е определена горна граница на възрастта, до която училищата следва да подават данни за здравно осигуряване на учащите се, което е в синхрон с разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 1 от Закона за здравното осигуряване според която, ако нямат доходи, получени от трудова дейност, за сметка на държавния бюджет се осигуряват лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно – до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 22-годишна възраст.

С допълнението, направено в чл. 3, ал. 13 от наредбата е разширен кръгът от лицата, за които Националния осигурителен институт (НОИ) заличава данните, подадени с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“ в случаите при които контролните органи на осигурителния институт при проверка или ревизия са установили нередности и са издали задължителни предписания за заличаване на данни, но задължителните предписания не са били изпълнени в указания срок. В тези случаи НОИ заличава данни за лицата по чл. 4, ал. 1, ал. 3 , 5, 6 от КСО, а от 01.01.2018 г. и за лицата по чл. 4, ал. 9 /за съпрузите на лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност/ и ал. 10 /за лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, наети на работа на еднодневни трудови договори/. Данните се заличава с декларация обр. №1, подадена по електронен път в НАП.

С промяната, направена в чл. 3, ал. 15 от наредбата от 01.01.2018 г. НОИ няма да подава данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за лицата, на които се изплащат гарантирани вземания по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Във връзка с изплатените гарантирани вземания на тези лица от НОИ ще се подават само данни за дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“.

При наличие на няколко публични задължения, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или по чл. 40, ал. 1, т. 2, ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване могат да заявят кои задължения за задължителни осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и/или здравноосигурителни вноски погасяват, като подадат заявление в териториалната дирекция на НАП. Заявлението се подава преди внасяне на сумата, с която лицето иска да погаси задължението си. На основание допълнението, направено в чл. 3а от наредбата от 01.01.2018 г. заявлението ще се подава освен на хартиен носител, и по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.

Нови срокове за корекция на данни, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“

Сроковете за корекция на данни, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ са определени в чл.6а от наредбата. От 01.01.2018 г. е удължен срока за корекция на данните за дължимите осигурителни вноски, подадени с декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“. На основание новата редакция на чл. 6а, ал. 9, декларация обр. №6, подадена от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ може да се коригира до края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на НАП. До промяната в разпоредбата възможност за коригиране на данни, подадени с декларация обр. №6 по електронен път без разрешение на НАП имаше до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължение за подаване на декларацията.

Срока за корекция на данни, за дължимите осигурителни вноски, подадени с декларация обр. №6 е обвързан с месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. Декларация обр. №6 с попълнени данни за дължими осигурителни вноски се подава едновременно с декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“. В тази връзка следва да се има предвид, че:

  • След изтичане на календарния месец, през който е положен труда, работодателите, осигурителитe и техните клонове и поделения подават в НАП декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код „5“ в т. 8. Код за вид плащане. При необходимост, подадените данни с код за вид плащане „5“ могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца, на възникване на задължението за подаване на данните, а това е месеца, следващ месеца през който е положен труда.

Пример: За положения труд през месец януари 2018 г. осигурителят следва да подаде данни за дължимите осигурителни вноски с декларация обр. №6 през месец февруари 2018 г. При попълване на данните в декларация обр. № 6 в т. 9 (месец и година, за който се отнасят вноските) се попълва м. януари – „01“, в т. 8. Код за вид плащане се попълва код „5“. Данните, подадени в декларация обр. № 6 за месец януари 2018 г. могат да се коригират без разрешение от НАП до края на втория месец, следващ месеца, на възникване на задължението за подаване на декларацията – м. февруари т.е данните могат да се коригират до 30 април.

  • При начисляване или изплащане на допълнителни доходи от трудова дейност след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда, работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения подават в НАП декларация обр. № 1 и декларация обр. №6 до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. Задължението за подаване на декларациите възниква след датата на начисляване или изплащане на възнаграждението. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код „6“ в т. 8. Код за вид плащане и при необходимост данните могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца на начисляване или изплащане на възнаграждението.

Пример:
На 29 март 2018 г. на работниците и служителите са изплатени суми за допълнително материално стимулиране за положения от тях труд през месец януари 2018 г. След изплащане на възнаграждението за осигурителят възниква задължение за подаване на данни за дължимите осигурителни вноски с декларация обр. № 6, като крайният срок за подаването й е 25-ти април. В декларация обр. № 6 в т. 9 (месец и година, за който се отнасят вноските) се попълва м. януари – „01“, в т. 8. Код за вид плащане се попълва код „6“, а в т. 18. Дата на изплащане/начисляване – 29.03.2018 г. Данните подадени с декларацията могат да се коригират до края на втория месец, следващ месеца, на изплащане на сумите – до 31 май.

  • След изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение за осигурителите възниква задължение за подаване на данни за осигуряването с декларация обр. №1 и обр. №6, като крайният срок за подаване на декларациите е 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. В тези случаи данните за дължимите осигурителни вноски се подават с декларация обр. № 6 с попълнен код за вид плащане „4“ в т. 8. Код за вид плащане. При необходимост данните могат да бъдат коригирани до края на втория месец, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на данни, а това е месеца на изплащане на възнаграждението.

През 2018 г. не се променят сроковете за корекция на данните за данъка по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с декларация обр. №6. Данните могат да се коригират за:

  • удържания данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с попълнен код за вид плащане „8“ в т. 8. Код за вид плащане до края на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, попълнен в т.18. Дата на изплащане/начисляване;
  • данъка по чл. 49, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подадени с попълнен код за вид плащане „9“ до 25-ти февруари на календарната година – за 2017 г. до 25-ти февруари 2018 г.

Самоосигуряващите се лица могат да коригират, подадените данни с декларация обр. №6 в срока за подаване на декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Промяна в указанията за попълване на декларация обр. №1“Данни за осигуреното лице“

1. От 01.01.2018 г. в т. 12 „Вид осигурен“ е създаден нов код „99 – за лицата, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда, когато за месеца, работните дни или съответната продължителност на работното време в приемащата държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария не съответстват на законоустановените в Република България.“

При подаване на данни с код „99“задължително се попълват данни в:

  • 12.1. Пореден номер на квалификационната група професии за осигурения;
  • 12.2. Код икономическа дейност за осигурения;
  • 12.3. Пореден номер на основна икономическа дейност на осигурителя.

При попълване на данни в точки 16. Дни в осигуряване – общо, съответно т.16.1, 16.2, 16.3, 16.4, 16.А, 16.7 и 16.8 дните в осигуряване се попълват според договорените условия на работа с лицето и законоустановените условия за работа на работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

За лицата с код за вид осигурен 99 при попълване на данни в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване се взима предвид осигурителния доход, определен по реда на чл. 6а от КСО. На основание чл.6а от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно месечно възнаграждения или неначисленото месечно възнаграждение, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Пример:

Работодател командирова работник в Германия по реда на чл. 121а от КТ за два месеца- септември и октомври 2018 г. За времето на командироване за лицето е приложимо българското законодателство, За месец септември работните дни по календар в Германия са 20, а в България са 18, а за месец октомври в Германия са 21, а в България са 23. В Германия законоустановеното работно време за лицето е 8 часа, като то работи при дневно работно време също 8 часа. Тъй като и за двата месеца има разлика в работните дни по календар, определени за Германия и за България данните за осигуряването на лицето следва да се подадат с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с попълнен код в т.12. „Вид осигурен“- 99. Лицето е отработило всички работни дни в Германия. В декларацията, подадена за месец септември в т.16. Дни в осигуряване – общо се попълва 2088, в т.16.1 Отработени и други дни с осигурителни вноски –се попълват 20 р.дн., а в т.16.7 Отработени часове – общо се попълват 160 ч. В декларацията, подадена за м.октомври в т.16. Дни в осигуряване – общо се попълва 2188, в т.16.1 Отработени и други дни с осигурителни вноски –се попълват 21 р.дн. а в т.16.7 Отработени часове – общо се попълват 168 ч.

С код за вид осигурен „99“ се подават данни само за лица, командировани или изпратени на работа в чужбина, в случаите при които работните дни за съответния месец в приемащата държава или продължителността на работното време се различават от работните дни или продължителността на работното време в Р. България.

2. За лицата с прекратено правоотношение след 31.12.2017 г. на основание чл. 331 от Кодекса на труда и чл.107а от Закона за държавния служител в т.15.1 Код за прекратяване на осигуряването ще се попълва код „2“.

3. Във връзка отпадане на задължението НОИ да подава данни с декларация обр. №1 за лицата, на които се изплащат гарантирани вземания по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в указанията за попълване на декларацията в т.12. Вид осигурен е заличен код 98.

4. С допълнението, направено в т. 21. Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО изрично се посочва, че при попълване на данните следва да се включат стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социалните разходи, върху които се дължат осигурителни вноски.

Румяна Станчева – експерт по социално осигуряване

Нови моменти в осигурителното законодателство през 2018 г. Закон за бюджета на ДОО 2018 г.

На 29 ноември 2017г. Народното събрание прие Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., който е публикуван в бр. 99 на ДВ от 12.12.2017 г.
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
През 2018 г. максималният месечен осигурителен доход се запазва в размер на 2600 лв.
От 01. 01. 2018 г. се премахва определянето на диференциран минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за дейността. На основание чл. 9, т. 2 от ЗБ на ДОО за 2018 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 510 лв. За регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители минималният месечен осигурителен доход нараства от 300 лв. на 350 лв.
Основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които е въведен минимален месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии са определени в приложение 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от закона.
Според приложение 1 към чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. няма осигурителен праг в по-малък размер от 510 лв., което е съобразено с размера на минималната работна заплата за 2018 г.
И през 2018 г. минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.
Минималният осигурителен доход за работниците и служителите, които работят в специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания продължава да се определя в размер 50 на сто от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професия.
В приложение 2 към чл. 15 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. са определени размерите на осигурителните вноски по икономически дейност за фонд «Трудова злополука и професионална болест». Спрямо 2017 г. са променени размерите на осигурителните вноски за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ на 17 икономически дейности, от които 9 в намаление и 8 в увеличение.
И през 2018 г. няма се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания се увеличава от 1200 лв. на 1300 лв. (чл. 16 от Закона за бюджета на ДОО).
Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. са определени и следните параметри, свързани с осигурителните плащания от държавното обществено осигуряване:
– минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст;
– размерът на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване;
– размерът на еднократната помощ при смърт на осигуреното лице;
– минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица;
До 30 юни 2018 г. минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 КСО остава 200 лв., а от 01.07 до 31.12.2018 г. се увеличава с 3.8 на сто и става 207, 60 лв. Минималният размер на социалната пенсия за старост също се увеличава с 3.8 на сто.
От 01.07.2018 г. пенсиите за трудова дейност отпуснати до 31.12.2017 г. ще се преизчислят с процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход 2600 лв. – 910 лв.
Увеличен е и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1, и 2 от КСО от 340 лв. на 380 лв.
Размерът на еднократната помощ при смъртта на осигурено лице остава 540 лв.
За 2018 г. е завишен минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 7.20 лв. на 9 лв. и е определен максимален дневен размер на обезщетението в размер на 74, 29 лв.

Промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с краткосрочното осигуряване в сила от 01.01.2018 г.

С §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са направени и някои промени в разпоредбите на кодекса, свързани с краткосрочното осигуряване. Промени в КСО са направени и със Закона за изменение и допълнение на КСО, публ. в бр. 92 на Държавен вестник от 17.11.2017 г. които са свързани с допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
I. Промени, свързани с определянето на осигурителните вноски.
1. От 01. 01. 2018 г. вноската за фонд „Пенсии“ се увеличава с 1 процентен пункт, от който 0,56 за сметка на осигурителя и 0,44 за сметка на осигуреното лице.
за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ става:
19,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 22,8 на сто и се разпределя така:
– за сметка на осигурителя – 11,02 на сто; а за лицата по I или II кат. труд – 14,02 на сто;
– за сметка на осигуреното лице – 8,78 на сто.
за лицата, родени след 31 декември 1959 г. осигурителната. вноска за фонд „Пенсии“ става:
14,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд и за лицата по чл. 69а – 17,8 на сто и се разпределя така:
– за сметка на осигурителя – 8,22 на сто; за лицата по I или II кат. труд – 11,22 на сто;
– за сметка на осигуреното лице – 6,58 на сто.

2. Осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване запазват размера си както следва:
– фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто. (2,1 на сто за сметка на осигурителя и 1,4 на сто за сметка на осигуреното лице);
– фонд „Безработица” – 1,0 на сто. (0,6 на сто за сметка на осигурителя и 0,4 на сто за сметка на осигурителя;
– фонд „Трудова злополука и професионална болест”- диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто.
3. През 2018 г. няма да се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ .
4. Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто и е изцяло за сметка на осигурителя – чл. 6, ал. 7 КСО.
5. В чл. 4а от КСО са уеднаквени размерите на осигурителните вноски за морските лица с останалите осигурени лица по чл. 4 от КСО. За 2017 г. осигурителната вноска за фонд «Пенсии» за морските лица беше с 1 на сто по-ниска от останалите лица по чл. 4 от КСО. През 2018 г. размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за морските лица са както следва:
-. за фонд „Пенсии“
за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., 19,8 на сто а за работещите при условията на I или II категория труд – 22,8 на сто;
за лицата, родени след 31 декември 1959 г. 14,8 на сто, а за работещите при условията на I или II категория труд – 17,8 на сто;
– за фонд «Общо заболяване и майчинство» – 3,5 на сто;
– за фонд „Безработица“ – 1 на сто;
– за фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – 1,1 на сто;

II. Промени, свързани с определянето на осигурителния доход.
1. В чл. 4а, ал. 6 от КСО е определена поредността на доходите, върху които се дължат месечните осигурителни вноски за морските лица. От 01.01.2018 г. разпоредбата е синхронизирана с чл. 6, ал. 11 от КСО, определящ поредността на доходите, върху които се дължат месечните осигурителни вноски за лицата по чл. 4 от кодекса. Така, когато морските лица получават доходи и от дейности по чл. 4 от кодекса, осигурителните вноски ще се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
– доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;
– доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони;
– осигурителния доход като морски лица;
– осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
– доходи за работа без трудово правоотношение.
2. Прецезирана е разпоредбата на чл. 6, ал. 12 от КСО, като изрично се регламентира дължимосттта на осигурителни вноски за фонд «Трудова злополука и професионална болест» върху средствата, изплатени за сметка на социалните разходи на осигурителя. От 01.01.2017 г. върху изплатените средства за сметка на социалнитe разходи се дължат вноски за четирите фонда на държавното обществено осигуряване.
3. С направеното допълнение в чл. 6а от КСО осигуряването на лицата, командировани за срок до 24 месеца от работодател в друга държава членка, спрямо които се определя приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност по реда на чл. 12 от Регламент 883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, се извършва по реда на командированите или изпратени на работа по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ. За тези лица осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 от КСО.
4. В чл. 9, ал. 5 от кодекса е направено допълнение с което се уточнява, че осигурителни вноски за Учителски пенсионен фонд не се дължат за времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование.

III. Промени, свързани със зачитането на осигурителния стаж.
Съгласно новата редакция на разпоредбата чл. 9, ал. 6 от КСО «За осигурителен стаж се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ. Стажът се зачита на едно от следните лица: съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицето, полагало грижите не е било осигурено и не е получавало лична пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.“
Старата редакция на разпоредбата не уточняваше вида на пенсията, която лицето не трябва да получава за да бъде зачетен осигурителен стаж по този ред и се прилагаше и за лицата, които получават наследствена пенсия. В новата редакция на разпоредбата изрично е регламентирано, че право на осигурителен стаж по този ред имат само лицата, които нямат отпусната лична пенсия. Така този стаж ще послужи за придобиване на право на лична пенсия. Освен това изрично е уточнено, че това право може да се ползва само от едно от определените лица – съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане.
От 01. 01. 2018 г. е в сила и разпоредбата на чл. 5, ал. 7 от КСО съгласно която:
«Осигурителят е длъжен в 14-дневен срок да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, както и да удостоверява факти и обстоятелства, свързани с тях, по искане на:
1. осигуреното лице или негов представител – за периоди преди 1 януари 2000 г.;
2. длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1.“
Така отпада задължението на осигурителите да издават безплатно документи за осигурителен стаж и доход по искане на осигуреното лице или негов представител за периоди след 1 януари 2000 г. За периоди след 2000 г. осигурителите ще имат задължение да издават удостоверения за осигурителен стаж и доход само по изрично искане на НОИ с цел уточняване на липсващи или грешни данни в Персоналния регистър.
IV. Промени, свързани със сроковете за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност.
От 01. 01. 2018 г. е отменена разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО, която създаваше възможност за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, за не повече от 30 календарни дни, когато неработоспособността е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. В сила от 01. 01. 2018 г. при настъпила временна неработоспособност до 30 календарни дни от прекратяване на осигуряването на лицата няма да се изплаща парично обезщетение от НОИ и не следва да представят пред бившия си осигурител издаден болничен лист. След прекратяване на осигуряването, при положение, че отговарят на определените от закона условия, на лицата се изплаща парично обезщетение за оставане без работа по Кодекса на труда, както и парично обезщетение за безработица от държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 42, ал. 3 от кодекса продължава да се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност в случаите при които временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества. В тези случаи паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

VI. Промени, свързани с парични обезщетения за безработица
1. В чл. 54а от КСО са определени условията на които трябва да отговарят лицата за получаване на парично обезщетение за безработица. На първо място, правото на лицето на парично обезщетение за безработица е обвързано с наличието на определен от закона осигурителен стаж като осигурено за фонд «Безработица». От 01.01. 2018 г. изискумият стаж с осигуряване за фонд безработица се увеличава от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването на 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
За получаване на парично обезщетение за безработица се запазва изискването лицата да:
– имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
– не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
– не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
2. В чл. 54б, ал. 3 от КСО са регламентирани случаите, при които при прекратяване на правоотношението на безработните лица се изплаща минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Направено е допълнение в основанията за прекратяване на правоотношението по Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Това са случаите на прекратяване на правоотношението на основание:
– чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, чл. 330, като от 01.01.2018 г. са включени и лицата с прекратено правоотношение по инициатива на работодателя срещу обезщетение по реда на чл. 331 от КТ;
– чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1, като от 01.01.2018 г. са включени и лицата с прекратено правоотношение от органа по назначаването срещу обезщетение по реда на чл. 107а от Закона за държавния служител;
3. В чл. 54в, ал. 1 КСО са определени сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица в зависимост от периода, през който лицето е било осигурено за фонд „Безработица“. В сила от 01. 01. 2018 г. е направена промяна в разпоредбата, с която е увеличен изискуемия период на осигуряване. Съгласно новият текст на разпоредбата:
«Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г., както следва:

Осигурителен стаж с осигуряване за безработица за времето след 31 декември 2001 г. – Период на изплащане на обезщетението
до 3 – 4 месеца

от 3 г. и 1 ден до 7 г. – 6 месеца
от 7 г. и 1 ден до 11 г. – 8 месеца
от 11г. и 1 ден до 15 г. – 10 месеца
над 15 г. – 12 месеца

4. На основание чл. 54д от КСО паричните обезщетения за безработица се прекратяват при:
– започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава;
– прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
– придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или на професионална пенсия по чл. 168;
– смърт на безработния.
Алинея 5 на същата разпоредба е синхронизирана с промяната в чл. 54а от КСО. Съгласно новият текст на чл. 54д, ал. 5, ако по време на получаване на паричното обезщетение безработното лице започне да упражнява дейност – основание за задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде преустановена след по- малко от 12 месеца изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Според текста на разпоредбата в редакцията й до 31. 12. 2017 г. в тези случаи паричното обезщетение следваше да се възстанови за оставащия период, ако трудовата дейност е преустановена след по-малко от 9 месеца.

V. Промени в чл. 4б. Избор за промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ и във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“.
1. На основание новата редакция на чл. 4б от КСО осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С новата редакция на разпоредбата е уточнено, че преценката на правото за прехвърляне на осигуряването от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на ДОО се извършва за всяко осигурено лице спрямо определената му възраст за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО.
Пример: Според разпоредбата на чл. 68 от КСО жена, родена на 01. 05. 1962 г. ще придобие право на пенсия при навършване на 62 г. и 2 м. Жената има възможност да прехвърли средствата, натрупани в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване до навършване на 57 г. 2 м. (62 г. 2 м. -5 г. = 57 г. 2 м.) или до 01. 07. 2018 г.
До промяната, срока за подаване на заявлението за промяна в осигуряването се определяше спрямо определената възраст за пенсиониране за текущата календарна година.
Пример: Общата пенсионна възраст за пенсиониране на жените за 2018 г. е 61 г. и 2 месеца. Ако жената от примера реши да подаде заявление за прехвърляне на парите през 2018 г. се оказва, че е пропуснала крайният срок за подаването му, който според старият текст на чл. 4б е бил до 01.05.2017 г. (61 г. и 2 мес. – 5 г. = 56 г. и 2 мес.).
Във връзка с направената промяна в разпоредбата на чл. 4б от КСО е създадена възможност за лицата на които до 31 декември 2018 г. включително остават по-малко от 5 години до навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1 и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст да могат еднократно, в срок до 31 декември 2018 г. да упражнят правото на избор по чл. 4б за промяна на осигуряването им от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 (§ 154 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД КСО, публ. в бр. 92 на ДВ от 17.11.2017 г.).
Лицата, с отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата между 15 август 2015 г. и 31 декември 2017 г. вкл., с намален индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, имат право в срок до 31 декември 2018 г. да поискат преизчисляването ù без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят средствата от индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване.
Прехвърлянето на средствата се заявява лично или от упълномощено лице с нотариално заверено пълномощно. Заявлението се подава до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено, чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт, което изплаща пенсията, едновременно със заявлението за преизчисляване на пенсията. Пенсията за осигурителен стаж и възраст се преизчислява от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на заявлението. НОИ изпраща подадените заявления за прехвърляне на средствата до съответните пенсионно осигурителни дружества до първия работен ден от месеца, следващ месеца на подаването им.
2. Избор на възобновяване осигуряването на лицата по чл. 4б, ал. 1 в универсален пенсионен фонд е извършва по реда на чл. 124а от КСО. С направената промяна в сила от 01. 01. 2018 г. правото на възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд се преценява също за всяко осигурено лице спрямо възрастта за пенсионирането му, определена по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО. Съгласно тази разпоредба:
„(1) Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(2) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на избор след изтичане на една година от избора по чл. 4б, ал. 1.
(3) Изборът се извършва с индивидуално заявление, подадено от лицето до пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който желае да участва. Едновременно с подаване на заявлението лицето сключва осигурителен договор с дружеството. Договорът поражда действие, при условие че са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, като осигурителното правоотношение възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.“

Край

Румяна Станчева

СКЛЮЧЕН ДОГОВОР ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ С МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА

На 10.12.2021 г. „ИНТЕЛСОФТ-ГРИГОРОВ, КЪНЕВ И СИЕ“ СД сключи с Министерство на икономиката, Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-2.089- 4377-C01 за проект „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” по процедура за предоставяне на БФП BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19”. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитиеи е на обща стойност от 50 000.00 лв., от които 42 500.00 лв. европейско и 7 500.00 лв. национално съфинансиране, с продължителност 3 месеца.
Основните цели на проекта са осигуряването на оперативен капитал за българските малки предприятия, реализирали оборот над 500 000 лв. за 2019 г., за справяне с последиците от пандемията COVID-19.