Трудов и осигурителен стаж за време, през което лицата ползват неплатен отпуск през 2020 г.

С § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение Закона за здравето, публ. в бр. 44 на Държавен вестник от 13 май 2020 г. се увеличи времето на неплатен отпуск, което през 2020 г. ще се зачита за трудов и осигурителен стаж. На основание тази разпоредба:

• неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж.
• през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.

Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето влиза в сила от 14. 05. 2020 г., но разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби към него ще се прилага за периода на цялата 2020 г. – от 01. 01. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. Тази разпоредба създава възможност за лицата да запазят трудовите си и осигурителни права, в случай, че през годината им се ноложи да ползват по-дълъг неплатен отпуск.

Какви са особеностите при прилагане на разпоредбата?

1. По отношение на осигурителните права.

На основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Разпоредбата се прилага без да има значение правното основание за ползване на неплатен отпуск, определено в Кодекса на труда, Закона държавния служител, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и др. закони.

На основание § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето, през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване ще се зачитат допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск или общо за годината до 60 работни дни. Удължаването на времето на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж е от особено значение за лицата, осигурени по КСО, тъй като за това време те не губят осигурителни права.

Така за 2020 г.:

• 1. Неплатен отпуск до 60 работни дни, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид при определяне на изискуемия по закон минимален осигурителния стаж за правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете.
• 2. В случай на настъпила временна неработоспособност през период на неплатен отпуск до 60 работни дни, лицата ще имат право на парични обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване, ако отговарят на останалите условия, определени в закона. За лицата, които от началото на годината до публикуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето са ползвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, които имат издаден болничен лист, но не са получили парични обезщетения поради прекъснати осигурителни права, осигурителите могат да поискат от НОИ изплащането им. За целта е необходимо да подадат отново в НОИ удостоверение, приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с което да коригират предходно подаденото.
• 3. До 60 работни дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид и при определяне на правото на парично обезщетение за безработица.
• 4. При определяне на осигурителния стаж за придобиване право и изчисляване на размера на пенсията ще се взимат предвид до 60 работни дни неплатен отпуск, ползван през 2020 г. На лицата, които работят при непълно работно време, на основание чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на неплатения отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време, определена в Кодекса на труда (в чл. 136, ал. 3 и чл. 137, ал. 1 от КТ).

Във връзка с ползване на осигурителни права от особено значение е, периодът на неплатен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, да бъде вярно отразен при подаване на данни с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 17. 12. 2019 г. За 2020 г. в декларация обр. №1, в полето на т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“, следва да се попълват до 60 работни дни неплатен отпуск в рамките на цялата 2020 г. За лицата, който до публикуване на закона са използвали повече от 30 работни дни неплатен отпуск, следва да се подадат коригиращи декларации, в които да се отразят допълнителните дни неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж.

2. По отношение на трудовия стаж.

Важно е да се знае, че неплатен отпуск се ползва само по желание на работника/служителя и работодателят не може да налага принудителното му ползване.

Член 160, ал. 1 КТ създава правна възможност за работника/служителя при необходимост да ползва неплатен отпуск. Този отпуск може да се разреши от работодателя независимо от това, дали е ползуван или не платения годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж на лицето.

Според алинея 3 на чл. 160 КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет. На практика с §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение допълнение на Закона за здравето се създава възможност за 2020 г. допълнително още 30 работни дни неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ да се зачитат за трудов стаж или общо до 60 работни дни за календарната година.

Важно е да се отбележи, че работодателят не е задължен непременно да уважи искането на лицето да ползва неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ. Работодателят е задължен само при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка в страната да разреши платен или неплатен отпуск по реда на чл. 173а, ал. 2 КТ на следната група лица:

• 1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
• 2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
• 3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
• 4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
• 5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
• 6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.

Неплатеният отпуск по чл. 173а, ал. 2 КТ също се зачита за трудов стаж и не може еднолично да се налага от работодателя.

При попълване на данни в декларация обр. №1„Данни за осигуреното лице“, в т. 16.5. „Дни в неплатен отпуск, зачетени за осигурителен стаж“ се попълват данни, както за дните в неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ, така и дните в неплатен отпуск по чл. 173, ал. 2 от КТ, но общо за 2020 г. попълненият брой на работните дни не трябва да са повече от 60.

На основание чл. 138а, ал. 2 от КТ работодателят е въвел непълно работно време в предприятието за работниците, които работят на пълно работно време. За тези работници и служители работодателят ще получава средства, като компенсации съгласно §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

Във връзка с посочените обстоятелства поставихме следните въпроси:

1. Как ще се зачита осигурителен стаж на работниците за периода, през който е въведено непълно работно време в предприятието?

2. Как следва да се отразят часовете в т. 16 позиция 3 и 4 на декларация обр. №1, приложение №1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба №Н-13 за въпросните лица?

Отговори:

Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:

Съгласно чл. 138а, ал. 2 от КТ (в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Във връзка с разпоредбата от кодекса и §6 от ПЗР на ЗМДВИП работодателите, изпълнили определените условия могат да се възползват от правната възможност дадена с чл. 1, ал. 3 от Постановление № 55 от 30 март 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (Постановление № 55 от 30 март 2020 г.). Според разпоредбата работодател, който на основание чл. 138а, ал. 2 от КТ, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено, може да получи суми като компенсации съгласно §6 от ПЗР на ЗМДВИП. В тези случаи работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски. Компенсацията в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. се изплаща за лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като за работещи на непълно работно време сумата е пропорционална на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.

Предвид посочените разпоредби, работникът получава пълния месечен размер на трудовото си възнаграждение (т.е. какъвто е за пълно работно време), въпреки че работи при непълно работно време и във връзка с извършената трудова дейност осигурителят дължи осигурителни вноски по реда на чл. 6 от КСО.

По отношение зачитането на осигурителен стаж при посочените условия, с оглед своята функционална компетентност от НОИ е изразено становище, съгласно което: „…доколкото липсва изрична разпоредба, уреждаща зачитането на осигурителен стаж в хипотезата на установяване на непълно работно време за целия период на извънредно положение или за част от него, осигурителният стаж на лицата следва да се зачита по общите правила на чл. 9, ал. 1 от КСО и чл. 38, ал.3, т. 2 от Наредбата з
а пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)“. В този смисъл е писмо изх. №Ц-1029-40-750#4 от 16.04.2020 г. на НОИ.
По отношение поставените въпроси относно попълване на декларация обр. №1 приложение №1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба №Н-13 е необходимо да имате предвид следното:

Видно от цитираните нормативни разпоредби в тези случаи за периода на въведено от работодател непълно работно време осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Следователно, съгласно указанаията за попълване на декларация обр. № 1, полетата на т. 16 (Дни в осигуряване – общо) се попълват по следния начин:

• В позиции 1 и 2 се попълва общият брой работни дни в осигуряване при непълно работно време;
• В позиция 3 се попълва законоустановеното работно време за длъжността – 8 часа;
• В позиция 4 се попълва установената от работодателя дневна продължителност на намаленото работно време (предвид изискванията на Постановление № 55 от 30 март 2020 г. не по-малко от 4 часа).

Екипът на СД Интелсофт остава на Ваше разположение при възникнали въпроси по прилагане мерките записани в ПМС№55/2020г.

Ние, екипът на „Интелсофт“ СД, съдействаме на всеки наш клиент за коректното прилагане на трудовото законодателство, с което помагаме на работодателите да осъществяват навременни и точни разчети с персонала и държавата.

Повече информация за модул TERES(560) и новата функционалност вижте тук.

Очаквайте още новости по повод мярката за подпомагане на работодателите по схемата 60/40.