Направете запитване

M

Нов модул на ПП „TERES“ – Справка за отсъствия за период

Нов модул на ПП „TERES“

TERES(715) – Справка за отсъствия за период

С помощта на модула ще могат да се извеждат поименни и обобщени справки за всички видове отсъствия на персонала за период от време.
С него ще могат да се групира и сортира информация, според потребностите на съответната справка.
Модулът има разнообразни по вид и различни по икономически смисъл подготвени изходни форми за целите на анализа на персонала.

Какви ще са ползите за потребителите?
Предоставя възможност за проследяване отсъствията на всяко лице от персонала в рамките на цялата календарна година.
Предоставя възможност да се отделя всеки вид отсъствие – платен и неплатен отпуск, временна нетрудоспособност, майчинства и др. в отделна справка и разпечатка.
Предоставя на разположение цялата история с подробни дати на всяко отсъствие, като непрекъснатите отсъствия от един вид ще ги видите на един ред за избрания период.
Предоставя възможност за визуализация на различни обобщени справки по звена и служители, с опции за потребителски избор на най-добрия и удобен вид за нуждите на потребителя.

Повече подробности за предлаганите функционалности на модула може да видите тук

Въвеждане на сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Въвеждането на сумирано изчисляване на работно време (СИРВ) е законова възможност за работодателя по-гъвкаво да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в сменен режим или на график и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното време, при който продължителността на работното време през отделни работни дни може да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по трудовия договор на лицето (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ), но балансът на работното и свободно време се спазва средно за периода, въведен за сумирано отчитане.

При въвеждане на сумирано изчисляване на работното време работодателите следва да имат предвид от една страна правилата, определени в трудовото законодателство – Кодекс на труда, Наредба за работното време, почивките и отпуските и Наредба за структурата и организацията на работната заплата и от друга страна правилата, определени в осигурителното законодателство – Кодекс за социално осигуряване, Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Въвеждането на сумирано изчисляване на работното време дава възможност на работодателя по-рационално да определя работното време на своите работници и служители в зависимост от спецификата на производствения процес, но задълженията му свързани с изпълнението на нормативната уредба го поставя пред редица предизвикателства.

 Как се въвежда сумирано изчисляване на работното време (СИРВ).

Сумираното изчисляване на работното време се въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед. Заповедта трябва да съдържа информация за основанието за въвеждане на СИРВ, периода на отчитане (според чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца), продължителността на работната смяна, звената (цехове, отдели и др.) и длъжностите, за които се въвежда, продължителността на работното време за дневните и нощни смени, отговорните длъжностни лица за изготвяне на графиците и отчитането на действително изработените часове през периода, и др.

Важно е да се знае, че не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Общи правила при въвеждане на СИРВ и работа на смени или по график.

  • Максималната продължителност на работната смяна може да бъде до 12 часа. Продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време –до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 КТ);.
  • Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 ч. (чл. 152 КТ) т.е. след края на работната смяна работникът/служителят трябва да почива най-малко 12 часа до започване на следващата смяна;
  • Непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените непрекъснатата седмична почивка може да бъде в размер по-малък от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153, ал. 2 и 3 КТ).

Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват наймалко 3 години след края на периода.

Какви са правилата за изготвяне на графиците

Правилата за изготвяне на графиците са определени в чл. 9а от НРВПО, както следва:

  1. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане,се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор (чл. 9б, ал. 1 от НРВПО).
  2. При изготвяне на график за нощните сменисборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – (чл. 9а, ал. 4 от НРВПО). Коефициентът е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Коефициента, с който се преизчислява нощния труд в дневен е 8/7 = 1.143.

Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с помалко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна (чл. 141, ал. 2 от КТ ). Нощен е труда, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възрастот 20,00 ч. до 06,00 ч. (чл. 140, ал. 2 от КТ).

Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.

Важно е да се знае, че нощният труд е забранен за:

  • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
  • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
  • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
  • трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

Работодателят запознава работниците/служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО).

На основание чл. 9а, ал. 2 от НРВПО поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. На практика, върху планираният график се нанасят всички настъпили през месеца промени, свързани с непланирани отсъствия при изготвянето му – платени и неплатени отпуски, болнични, самоотлъчки и др. Така той се превръща в отчетна форма, съдържаща действителния брой отработени часове от всяко лице, на базата на който се съставят разплащателните ведомости.

В случаите, при които лицето е ползвало непланиран отпуск нормата за продължителност на работното време се преизчислява по правилата, определени в чл. 9б, ал. 2 и 3 от НРВПО, както следва:

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск (платен или неплатен отпуск), нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар -чл. 9б, ал. 2 от НРВПО.

– Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от нормата работно времесе извадят съответните часове по утвърдения поименен график. – чл. 9б, ал. 3 от НРВПО.

Когато периода на сумирано отчитане на работното време е повече от един месец, установената норма работно време се отчита в края на периода.

В случаите, при които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от определената норма работно време, за недостигащите часове се счита, че работникът/служителят е в престой не по своя вина, освен в случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 1 НРВПО). Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от нормата работно време определена за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО).

Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от нормата работно време, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО).Важно е да се знае, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник /служител/ не може да надвишава 150 часа ( чл.146 КТ). Извънредният труд не може да бъде повече от 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

 Определяне на осигурителния доход на лицата на СИРВ

За лицата на сумирано изчисляване на работното време минималният и максималният месечен осигурителен доход се следи в рамките на установеният период.

  1. Определяне на минимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 17 КСО и чл. 1, ал. 10 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Минималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от минималния месечен осигурителен доход, за съответната професия, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време.

В тези случаи, за всеки месец от периода, минималният месечен осигурителен доход се определя, като сборът от минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от минималната работна заплата, се раздели на законоустановените часове за периода на сумираното изчисляване на работното време и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.

  1. Определяне на максимален месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 16 КСО и чл. 1, ал. 9 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

Максималният месечен осигурителен доход при сумирано отчитане на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за месеците от периода, за който е установено сумирано отчитане на работното време.

Когато отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето са повече от договореното работно време, месечният размер на осигурителния доход може да бъде по-голям от установения със ЗБДОО за съответната година максимален месечен размер на осигурителния доход, като общият осигурителен доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, се ограничава до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Пример:

Работодател е въвел СИРВ за период от 3 месеца. Как следва да се определи осигурителният доход на работник, с определено месечно възнаграждение от 4000 лв., при положение, че през първия месец от периода на СИРВ е отработил повече часове от нормата работно време, което е компенсирано през втория месец.

За периода на СИРВ осигурителният доход на лицето не може да надвишава максималният месечен осигурителен доход, който общо за трите масеца е 9000 лв.

Брутно труд. възнаграждение  Осигурителен доход
1-ви месец

при норма раб. време 176 ч.

са отработени 184ч.

4000 лв. 4000 лв. (лицето има отработени

повече часове и осигур. доход е

равен на полученото възнаграждение)

2-ри месец

при норма раб. време 160 ч.

са отработени 152 ч.

4000 лв. 3000 лв. (полученото възнаграждение

следва да се ограничи до макс. мес. осиг.

доход )

3-ти месец

при норма раб. време 168 ч.

са отработени 168 ч.

4000 лв. 2000 лв. (осиг. доход е разликата от

макс. осиг. доход за 3-те месеца и сбора

от осиг. доход за първите два месеца

– 9000лв. – (4000лв.+3000 лв.)= 2000 лв.)

Общо за 3-те месеца 12000 лв. 9000 лв.

Особености при подаване на данни за осигуряването с декларация обр. 1Данни за осигуреното лице

При подаване на месечни данни за осигуряването на лицата на сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец се използва специален код „16 – за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец“, който се вписва в т. 12. Вид осигурен на декларация обр. №1.

При подаване на данни за лица с попълнен код 16 в т. 12. Вид осигурен, в т. 13. Код за сумирано изчисляване на работното време се попълва в:

– позиция 1 – цифри от 2 до 6 в съответствие с броя на месеците в установения от работодателя период на сумирано изчисляване на работното време;

– в позиция 2- цифри от 1 до 6 според поредността на месеца от периода на сумирано изчисляване на работното време, за който се подават данните.

При попълване на данни за дните в осигуряване за съответния месец, броят работни дни по установения за месеца график се преизчисляват, като се спазват следните правила:

– отработените дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1, съответно дните в т. 16.2, 16.3, 16.4, 16.5 и 16.А, за които са представени болнични листове, се получават, като часовете от тях в съответствие с графика, изготвен по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските се разделят поотделно на дневното договорено работно време, попълнено в позиция 4 на т. 16. Дни в осигуряване – общо;

–  при остатък, равен или по-голям от половината на дневното договорено работно време, закръгляването се извършва към по-голямото число. При всеки два остатъка, равни на половината от дневното договорено работно време, единият от тях се закръглява към по-малкото число.

Дните в осигуряване от месеца могат да бъдат повече или по-малко от броя на установените работни дни по календар.

 Изплащане паричните обезщетения на лицата на СИРВ

Паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по графика на лицето, изготвен по реда на  Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включени в периода на временната неработоспособност, в отпуска за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (Чл. 34, ал. 1 Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).

Автор: Румяна Станчева.

Актуализиран размер на неплатения отпуск, който се признава за трудов и осигурителен стаж, от 60 на 90 работни дни за 2021 г.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, публ. в бр. 14 на ДВ от 17. 02. 2021 г., в сила от 17. 02. 2021 г. е направена промяна в §4а, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона. Съгласно новата редакция на разпоредбата:
„§ 4а. (1) Неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021 г., се признава за трудов стаж.
(2) През 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни.“
Така за 2021 г.:
– неплатен отпуск до 90 работни дни, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид при определяне на изискуемия по закон минимален осигурителния стаж за право на парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете до 5 годишна възраст, и за определяне на право на парично обезщетение за безработица;
– до 90 работни дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж ще се взима предвид и при определяне на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия. На лицата, които работят при непълно работно време, на основание чл. 38, ал. 3, т. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на неплатения отпуск се зачита за осигурителен стаж пропорционално на пълната продължителност на работното време.
Здравното осигуряване на лицата в неплатен отпуск се провежда по реда на чл. 40, ал. 1 , б. „б“ от Закона за здравното осигуряване. На основание тази разпоредба, за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатения отпуск е по негово желание и за сметка на работодателя – когато неплатения отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася.

В кои случаи месечният осигурителен доход за социално осигуряване се различава от дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване за лицата по трудови правоотношения?

Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата, наети на работа по трудови правоотношения, здравноосигурителната вноска се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителят определя месечния осигурителен доход, върху който следва да внесе осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на КСО и Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Във връзка със спецификата на здравното осигуряване, на практика в много случаи месечния осигурителен доход за здравно осигуряване се различава от месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. На основание разпоредбите на КСО за определени периоди, през които лицата реално не извършват трудова дейност, не се дължат осигурителни вноски, но за тези периоди те не губят осигурителни права. Такива разпоредби в Закона за здравното осигуряване няма. Чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски за наетите лица от момента на възникване на съответния вид правоотношение до момента на прекратяването му, освен при настъпване на някои обстоятелства, предвидени в закона.

Периоди, за които чрез работодателят не се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, но се внасят вноски за здравно осигуряване

1. На първо място това са периодите, през които лицата са ползвали платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст.
За тези периоди не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Само в случаите на временна неработоспособност с право на парично обезщетение, специалната разпоредба на чл. 40, ал. 5 от КСО задължава осигурителите да изплащат трудово възнаграждение за първия, втория и третия работен ден от периода, което се включва в месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски както за социално, така и за здравно осигуряване. За времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, лицата не губят осигурителни права по КСО независимо, че не се дължат осигурителни вноски.
В тези случаи, на лицата, наети на работа по трудово правоотношение, месечният осигурителен доход, върху който се внасят осигурителни вноски за социално осигуряване, се формира така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временна неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за периодите на отпуск за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст чрез работодателя се дължат здравноосигурителни вноски. Вноската е равна на дължимата от работодателя част и се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – за 2017 г. – 460 лв.
Така в случаите, при които лицето през съответния месец има отработени дни и дни в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда или отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, поредността на доходите, върху който се внасят вноските за здравно осигуряване, се определя така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни в случаите на временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя, при положение, че има такива;
– сума в размер на минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица, изчислен пропорционално на дните за съответния вид отпуск, определен в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Когато лицето работи едновременно по повече от едно трудово правоотношение и за периодите, определени в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО ползва отпуск по всяко правоотношение, всеки работодател внася здравноосигурителни вноски по определения ред до достигане на максималния месечен осигурителен доход – за 2017 г. 2600 лв.
Следва да се има предвид, че за периодите на временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО чрез работодатела не се дължат.
2. Разлика при определяне на месечния осигурителен доход за социално и за здравно осигуряване има и в случаите, при които през месеца лицето е ползвало неплатен отпуск.
По време на неплатения отпуск лицето не изпълнява трудовите си задължения поради което няма дължимо от работодателя възнаграждение, върху което да се изчисляват вноски както за социално така и за здравно осигуряване. За този период не се дължат осигурителни вноски за социално осигуряване, но на основание чл. 40, ал. 1, т. 1, б „б“ от ЗЗО чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски. Съгласно тази разпоредба „за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася”.
По време на неплатения отпуск определящо за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по този ред е лицето да не подлежи на осигуряване друго основание – по друго трудово правоотношение, по служебно правоотношение и др. Обстоятелството дали е осигурено здравно на друго основание, лицето следва да декларират пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.
Друга важна особеност при здравното осигуряване за времето на неплатен отпуск е причината, поради която се ползва отпуска.
Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато ползва отпуска по свое желание – напр. в случаите на отпуск по чл. 160, ал. 1, вкл. и за времето на 30 работни дни през една календарна година, което се зачита за осигурителен стаж, неплатен отпуск за приемен изпит в учебно заведение по чл. 170, ал. 2 и неплатен отпуск за учащи се по чл. 171 от Кодекса на труда. Когато лицето през целия месец е в неплатен отпуск и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани дължимите от него суми за здравноосигурителни вноски, то трябва да внесе при работодателя необходимите средства за покриване на задължението. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. Ако работникът/служителят не внесе при работодателя сумите за здравни осигуровки, работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.
Често срещани в практиката са случаите, при които лицата ползват продължителен неплатен отпуск по свое желание по време на който пребивават в чужбина. Когато тези лица пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година в страна, извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, която дава възможност за периода на пребиваване извън страната да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година при положение, че са подали до Националната агенция за приходите заявление за напускане на страната.
За лицата, които по време на неплатен отпуск упражняват трудова дейност в други държави-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, намират приложение европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, с които се въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство. Лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка.
За времето на неплатен отпуск здравноосигурителните вноски са за сметка на работодателя, когато неплатения отпуск се ползва:
– поради производствена необходимост или престой. В този случай е необходимо да има безспорни доказателства, че отпускът се ползва по тази причина, а именно в молбата на лицето и в заповедта на работодателя за разрешаване на отпуска следва да е вписано, че причината за ползване на неплатения отпуск е поради производствена необходимост и престой;
– за гледане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1-6 от Кодекса на труда;
– като служебен или творчески отпуск по чл. 161 от КТ.
Независимо дали здравноосигурителната вноска за времето на неплатен отпуск се заплаща от работодателя или от осигуреното лице тя е дължима в пълен размер – 8 на сто и се изчислява върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор и същевременно работи и по друг трудов договор и ползва неплатен отпуск едновременно и по двата договора, за времето на неплатен отпуск се дължат осигурителни вноски само при работодателя по основния трудов договор. В случай, че лицето ползва неплатен отпуск само по основния си трудов договор, а по второто правоотношение продължава да работи, основния работодател не дължи здравноосигурителни вноски, тъй като за периода на отпуска лицето е осигурено на друго основание.
В случаите, при които през съответния месец лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, и осиновяване на дете от 2 до 5-годишна възраст, и неплатен отпуск, при определяне на здравноосигурителните вноски се взима предвид следната поредност на дохода:
1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите три работни дни от временната неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
2. Сума, изплатена от средствата за социалните разходи на осигурителя.
3. Сума в размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
4. Сума в размер на половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално на дните в неплатен отпуск.
Когато едно лице работи по повече от едно трудово правоотношение здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, формирани поотделно при всеки един осигурител, при спазване на поредността на доходите.

Периоди, определени в чл. 9, ал. 3 от КСО, за които чрез работодателя се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, но не се дължат вноски за здравно осигуряване.

Работодателите нямат задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски за:
1. Периодите, през които лицата не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, както и при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
2. Уволнените поради задържане от органите на властта, които са останали без работа в резултат на това и не са били привлечени като обвиняеми, или са били оправдани, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не са извършили деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление.
3. Времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи.
4. Периода, за който лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ (обезщетение при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност).
За тези периоди се дължат вноски за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, но чрез работодателя не се дължат вноски за здравно осигуряване. В тези случаи, ако лицето няма доход, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване и не отговаря на условията за осигуряване от държавния бюджет трябва само да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход, не по-малък от половината на минималния размер на осигурителния доход, определен за самоосигуряващите се лица за съответната година по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване.
Определяне на осигурителния доход за социално и здравно осигуряване на пенсионер
Пенсията е осигурително плащане от държавното обществено осигуряване, върху което не се дължат осигурителни вноски по КСО. Месечния осигурителен доход за социално осигуряване на работещите по трудово правоотношение пенсионери се определя, както за останалите лице на трудов договор.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се внасят върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия – за изслужено време и старост, за инвалидност или наследствена.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, които получават доходи на различни основания по чл. 40, ал. 1, т. от 1 до т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход. Предвид тази разпоредба за работещите на трудов договор пенсионери се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване върху размера на пенсията и върху трудовото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. При определяне на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и се допълва с дохода от трудовото правоотношение. С оглед максималния месечен размер на осигурителния доход, пенсионера следва да информира работодателя за размера на пенсията си. Това е особено важно за пенсионерите, които получават високи възнаграждения по трудовото правоотношение.
Пример: Пенсионер е нает на трудов договор с брутно възнаграждение за месец януари 2021 г. 2400 лв. Лицето получава пенсия в размер на 820 лв. За месец януари, за лицето се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване върху цялото възнаграждение от 2400 лв.
Месечния доход, върху който се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване следва да се определи при спазване следната поредност на доходите:
– пенсия – 820 лв.
– трудово възнаграждение, ограничено на 2180 лв.
В случая месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за социално осигуряване се различава от месечния осигурителен доход за здравно осигуряване.
За работещите пенсионери по трудово правоотношение, които ползват неплатен отпуск чрез работодателя не се дължат здравноосигурителни вноски, тъй като за времето на неплатения отпуск лицето е осигурено на друго основание – върху размера пенсията.
Следва да се има предвид, че по реда, определен за лицата по трудови правоотношения се определя осигурителния доход за социално и здравно осигуряване и за останалите лица определени в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО – това са лица, работещи по служебни правоотношения и правоотношения възникнали на основание специални закони, по договори за управление и контрол, на изборни длъжности и др.

Автор: Румяна Станчева

ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГА INTELSOFT Cloud Backup

В сила от 01.12.2017 г.

І. ПРЕДМЕТ.

1. Тези Общи условия са предназначени за регулиране на отношенията между “Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“ СД, ЕИК 020107390, наричан по-долу за краткост ДОСТАВЧИК и клиентите, наричани по-долу БИЗНЕС ПОТРЕБИТЕЛ/И, във връзка с ползването на предоставяната от “Интелсофт – Григоров, Кънев и сие“ СД услуга за архивиране на данни, наричана по-долу УСЛУГА/ТА.

ІІ. ПОНЯТИЯ.

2. За целите на тези Общи условия, посочените по-долу понятия ще имат следното значение:
2.1. Услуга – означава услугата „Intelsoft Cloud Backup“, предоставяна от Доставчика на Бизнес потребителя според реда и условията, описани в настоящите Общи условия. Услугата включва създаване на резервно копие на данни в електронен вид и изпращане на данните за тяхното съхранение до сървър на Доставчика – място, различно от местоположението на оригинала, осъществявано посредством частна и/или публична мрежа, използвайки Софтуер за архивиране – модул wTBackup на ПП „ТЕРЕС“;
2.2. Бизнес потребител – юридическо лице, притежаващо лиценз за ползване на ПП „ТЕРЕС“, ползващo услугата „Intelsoft Cloud Backup“ съгласно настоящите Общи условия;
2.3. Личен профил – потребителски профил, който Бизнес потребителя ползва при работа със Софтуера за архивиране, след първоначална актуализация/промяна на служебно предоставена парола за достъп, изисквана от Доставчика за ползване на услугата;
2.4. Софтуер за архивиране (модул wTBackup) – означава софтуер и всички придружаващи го файлове, данни и материали, необходими за ползването на Услугата, и за който Доставчикът предоставя на Бизнес потребителя правото за ползване. Бизнес потребителят не придобива права на собственост върху Софтуера за архивиране;
2.5. Абонаментен период – означава съответният период на ползване на Услугата, избран от Бизнес потребителя;
2.6. Абонаментна такса и/или Цена на Услугата – означава възнаграждението, дължимо от Бизнес потребителя на Доставчика за ползване на Услугата;
2.7. Ръководство за ползване – Инструкция с указания и потребителска информация за работа със Софтуера за архивиране, налична на уеб сайта на Доставчика www.intelsoft.bg, секция „Учебен център“, секция „Документация“;
2.8. Архивирани файлове – данните на Бизнес потребителя в електронен вид, за които чрез Софтуера за архивиране е създадено резервно копие и са изпратени за съхранение на сървър на Доставчика във връзка с ползване на Услугата;

ІІI. ДАННИ ЗА ДОСТАВЧИКА.

3. Информация съгласно Закона за електронната търговия:
3.1. Наименование на Доставчика: “ИНТЕЛСОФТ – Григоров, Кънев и сие” СД;
3.2. Седалище и адрес на управление: гр. София, 1330, ул. “Добротич” No 19;
3.3. Адрес за упражняване на дейността: посочен на интернет страницата на Доставчика www.intelsoft.bg;
3.4. Данни за кореспонденция: съдържат се на интернет страницата на Доставчика www.intelsoft.bg, Email: consult@intelsoft.net , тел: +359 2 9200292;
3.5. Вписване в публични регистри: Регистрация в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК 020107390;
3.6. Регистрация по Закона за данък върху добавената стойност № BG020107390;

IV. СКЛЮЧВАНЕ И СРОК НА ДОГОВОРА. ЦЕНА НА УСЛУГАТА.

4. Сключване и срок на индивидуален договор:
4.1. Договорът за ползване на Услугата се сключва за срок и цена, посочени в него, съобразно избрания от Бизнес потребителя Абонаментен план;
4.1.1. Договорът за ползване на Услугата се счита за сключен от датата на двустранното подписване на индивидуален договор между Доставчика и Бизнес потребителя;
4.1.2. С подписване на договор за ползване на Услугата, Бизнес потребителят декларира, че е запознат с настоящите Общи условия (налични на уеб-сайта на Доставчика www.intelsoft.bg), приема ги и се задължава да ги спазва, като същите стават неразделна част от индивидуалния договор;
4.2. В случай, че най-късно 30 (тридесет) календарни дни преди изтичането на срока на договора, никоя от страните не е уведомила писмено другата страна за прекратяване на договора поради изтичане на неговия срок, и/или не е заявила желание за промяна в Абонаментния план, договорът автоматично се продължава за нов срок при условията на същия Абонаментен план;
4.3. В случаите по т.4.1., ако дължимата Абонаментна такса за новия Абонаментен период не бъде заплатена в 5 (пет) – дневен срок от изтичане на съответния срок на договора (преди удължаването), договорът се прекратява автоматично и достъпът до Услугата се преустановява;
4.4. Бизнес потребителят има право, в срок до 30 (тридесет) календарни дни от сключването на договора, да се откаже от ползването на Услугата и да прекрати договора, без предизвестие и без да посочва причина за това;
4.4.1. В случаите по т. 4.4. Доставчикът възстановява на Бизнес потребителя заплатената Абонаментна такса за Услугата, след удържане на съответните такси, комисионни и други разходи по т. 4.4.2, 4.4.3;
4.4.2. В случаите по т. 4.4. Доставчикът има право да удържи от сумата за възстановяване, стойността на всички такси и комисионни, заплатени от Доставчика, които са пряко свързани с предоставянето на Услугата на Бизнес потребителя;
4.4.3. В случаите по т. 4.4., когато Бизнес потребителят е получил под някаква форма и допълнителна облага, която е свързана с материални и нематериални разходи от страна на Доставчика, последният има право при възстановяването на сумата на Бизнес потребителя да приспадне себестойността на дадената облага, както и себестойността на всички разходи, направени във връзка с предоставяне на Услугата, които не са включени в описанието на Услугата. За допълнителни облаги се смятат подаръци по текущи промоции, предоставени пакетно допълнителни безплатни услуги, парични бонуси и др;
4.5. Цена на Услугата:
4.5.1. Доставчикът предоставя Услугата срещу възнаграждение (Абонаментна такса), платимо в лева и дължимо от Бизнес потребителя в размера, договорен в индивидуалния договор;
4.5.2. Бизнес потребителят заплаща договорената Цена на Услугата след сключване на договора, в началото на съответния Абонаментен период, като Услугата се активира от Доставчика след получаване на плащането чрез създаване/администриране на персонален акаунт на Бизнес потребителя;
4.5.3. След получаване на плащането за Абонаментния период, Доставчикът издава електронна фактура, съобразно изискванията на ЗДДС и изпраща същата на Бизнес потребителя на електронния адрес, посочен от него в индивидуалния договор; 4.5.4. Доставчикът потвърждава получаването на плащането, чрез активиране на Услугата и не носи отговорност, ако Бизнес потребителят не е посочил валиден електронен адрес или не получи фактурата по друга причина, за която Доставчикът не отговаря. Бизнес потребителят има право да поиска повторно изпращане на фактурата чрез писмено известие до Доставчика;

V. РЕГИСТРАЦИЯ НА БИЗНЕС ПОТРЕБИТЕЛЯ И ИДЕНТИФИКАЦИЯ.

5. За ползването на Услугата Бизнес потребителят регистрира Личен профил, като генерира уникална парола, чрез която получава персонализиран достъп до Услугата при стартиране на Софтуера за архивиране;
5.1. Бизнес потребителят може, когато счете за необходимо, да замени своята персонална парола с друга;
5.2. Доставчикът не носи отговорност при забравена парола, но съдейства на Бизнес клиента, при заявка от негова страна, да генерира нова персонална парола;
5.3. Доставчикът идентифицира Бизнес потребителя при ползване на Услугата и Софтуера за архивиране чрез Личния му профил и уникалния сериен номер на лиценза за ползване на ПП „ТЕРЕС“;

VI. КОНФИГУРИРАНЕ И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГАТА.

6. С активиране на Услугата на Бизнес потребителя се предоставя възможност да управлява своя архив, като определя кои данни да се архивират, колко често да се архивират, както и други възможности, описани в Ръководството за ползване;
6.1. При ползване на Услугата, Бизнес потребителят има възможност за контрол и възстановяване на данните от архив посредством Софтуера за архивиране;
6.2. Доставчикът предоставя Услугата непрекъснато в режим 24/7, включително в почивни и в празнични дни, освен при наличието на външни причини, независещи от Доставчика, включващи, но не само: – откраднати кабели, злонамерени действия на трети лица, прекъсване на електрозахранването в района за почече от 4-ри часа, качество на Интернет свързаност и други подобни причини, които правят невъзможно изпълнението на Услугата;
6.3. Доставчикът предоставя Услугата в рамките на добросъвестното, разумно и общоприетото в практиката потребление;
6.4. В случай на установяване на отклонение от ползването на Услугата, съгласно чл. 7.4. от настоящите Общи условия, Доставчикът има право временно или постоянно да ограничи предоставянето на Услугата, включително да предприеме действия по прекратяване на договора;
6.5. Бизнес потребителят се съгласява, че при възникнал спор с трети лица и/или наложена санкция и/или друг вид наказание на Доставчика, в резултат на неспазване от страна на Бизнес потребителя на настоящите Общи условия или незаконосъобразно ползване на Услугата, Бизнес потребителят се задължава да обезщети Доставчика за всички дължими от него имуществени санкции, обезщетения и други разходи;

VII. ПОЛЗВАНЕ НА УСЛУГАТА.

7. Бизнес потребителят има право да използва Услугата чрез предоставената от Доставчика функционалност на Софтуера за архивиране,като за целта е нужно да изтегли софтуера за архивиране от сайта на Доставчика: www.intelsoft.bg – Вход за клиенти. Бизнес потребителят следва сам или със съдействието на представител на Доставчика да конфигурира Софтуера за архивиране. Ползването на услугата се осъществява след легитимация с Личен профил;
7.1. Бизнес потребителят се задължава да използва Услугата добросъвестно и по предназначение, и съгласно условията на сключения договор;
7.2. Бизнес клиентът единствено и самостоятелно взема решения за управлението, структурата и съдържанието на данните, предмет на Услугата, като спазва предоставените указания за ползване, описани в Ръководството за ползване;
7.3. Бизнес клиентът взема необходимите мерки за ограничаване на неоторизирания достъп до съдържанието на архивираните файлове чрез предоставена функционална възможност за криптиране на информацията, още преди изпращането й към сървъра на Доставчика . Криптирането се извършва чрез симетричен алгоритъм, чиито ключ/парола е известен само на Бизнес клиента. Негова е отговрността по съхранението на паролата. Доставчикът съхранява архивите криптирани без достъп до ключа на клиента, без възможност за възстановяването му;
7.4. Бизнес потребителят се задължава да архивира единствено данни от текущи или минали периоди /месеци/, обработени от ПП „ТЕРЕС“;
7.5. При използването на Услугата, Бизнес потребителят няма право да използва софтуер, скриптове, програмни езици или други технологии, които биха могли да създадат затруднения в ползването на Услугата;
7.6. Бизнес потребителят се задължава да не ползва Услугата за следното:
7.6.1. За съхранение, архивиране или предоставяне по всякакъв начин на данни, съобщения, текст, компютърни файлове или други материали, които противоречат на действащото законодателство, настоящите Общи условия и Интернет етиката;
7.6.2. За съхранение на данни, които нарушават правата на трети лица като: авторски права или сродни на тях права или други права на интелектуална собственост, както и всякакви други имуществени или неимуществени права или законни интереси на трети лица; или представляващи търговска, служебна или лична тайна или друга конфиденциална информация, която е обект на правна закрила, за която Бизнес потребителят няма съответно разрешение за достъп или използване;
7.6.3. За съхранение, архивиране, публикуване или трансфер на порнографско и всяко друго нецензурно или незаконно съдържание;
7.6.4. За съхранение, архивиране, публикуване на данни, съобщения, текст, компютърни файлове или други материали, съдържащи заплаха за живота и телесната неприкосновеност на трети лица, пропагандиращи дискриминация, проповядващи фашистка, расистка или друга недемократична идеология, чието съдържание нарушава права или свободи на личността съгласно Конституцията и законите на Република България или международни актове, призоваващи към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпление и т.н.;
7.7. Други задължения и права на страните във връзка с предоставянето и ползването на Услугата:
7.7.1. Доставчикът има право, при преценка за потенциален риск за сигурността и/или нарушаване на нормалната работа на Услугата, да ограничи или забрани използването на същата от съответния Бизнес потребител, след като го уведоми за причината;
7.7.2. Бизнес потребителят се задължава да не архивира материали, съдържащи вируси или други програми, които целят или могат да разрушат или да навредят на Услугата или на друга система на Доставчика;
7.7.3. Бизнес потребителят носи отговорност за поверителността на неговите данни за достъп до Услугата, включително парола за достъп на Личния си профил и поема пълна отговорност за дейности/действия, извършени през него. В случай на съмнение, че по някаква причина поверителността на данните му е поставена под заплаха, Бизнес потребителят незабавно трябва да уведоми екипа на Доставчика;
7.7.4. Доставчикът не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която Бизнес потребителят съхранява, пренася или прави достъпна, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност;
7.7.5. Бизнес потребителят се съгласява, че Доставчикът има право да преустанови достъпа на Бизнес потребителя до Услугата, ако Бизнес потребителят нарушава условията на договора, Общите условия или закона;

VIII. ПОДДРЪЖКА НА УСЛУГАТА.

8. При възникнал технически проблем с ползване на Услугата, Бизнес потребителят уведомява Доставчика по електронна поща на адрес: consult@intelsoft.net , като в полето за тема (Subject) на писмото включи задължително в текста думата wTBackup. Уведомяването може да се извърши и на телефон 02 9200292, като в този случай Бизнес потребителят изпраща и по електронна поща уведомление за съобщената по телефона неизправност до 24 часа от обаждането;
8.1. Доставчикът се задължава да положи всички разумни усилия за отстраняване на възникналия проблем в рамките на работното време от 08.30 до 17.00 часа в работните дни.;
8.2. Доставчикът не носи отговорност при възникнали проблеми, вследствие на форсмажор, или на други причини, различни от програмна грешка, както и когато от Бизнес потребителя предоставил/въвел неверни или погрешни данни или е ползвал Услугата без да спазва условията на договора и настоящите Общите условия. Доставчикът не носи отговорност за нанесени вреди и пропуснати ползи на Бизнес потребителя, вследствие на проблеми с ползването на Услуга, поради причини, за които Доставчикът не отговаря;
8.3. Докато продължава действието на форсмажорните обстоятелства изпълнението на задълженията временно се преустановява. Страната, която се позовава на форсмажор, е задължена без ненужно забавяне да уведоми писмено другата страна за събитието, което съставлява форсмажор и при поискване да предостави доказателствен материал в срок от 10 дни;

IX. ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ.

9. Бизнес потребителят е самостоятелен администратор на личните данни, които се съдържат в архивираните файлове и взема всички необходими мерки за осигуряване защита на правата на субектите на лични данни съобразно изискванията на действащото законодателство;
9.1. Единствено Бизнес потребителят събира, записва, организира, съхранява, изтрива, унищожава или извършва други операции по обработване на личните данни, съдържащи се в архивираните файлове. При прекратяване на договора Бизнес клиентът изтрива, унищожава или заличава по друг подходящ начин архивираните файлове в сървъра на Доставчика, като предварително уведомява Доставчика и съгласува действията си с него;
9.2. Доставчикът не придобива достъп до личните данни на трети лица, архивирани при предоставяне и ползване на Услугата, както и не осъществява технически и административен контрол върху съдържанието на данните;
9.3. Доставчикът е сертифициран по стандарт за управление на информационната сигурност ISO 27001 и при изпълнение на договора ще спазва неговите изисквания и клаузи;
9.4. Бизнес потребителят има право да извършва проверка за надеждност на защитата на данните при предоставяне на Услугата, за което Доставчикът се задължава да осигури необходимото съдействие;

X. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА УСЛУГАТА.

10. Когато Бизнес потребителят ползва Услугата в противоречие на действащото законодателство, настоящите Общи условия, индивидуалния договор или когато е налице основателно съмнение за такова действие или бездействие, Доставчикът има право да откаже предоставянето на Услугата и да преустанови достъпа на Бизнес потребителя до Услугата без да дължи обезщетение или друг вид компенсация;

XI. АВТОРСКИ ПРАВА И ДРУГИ ПРАВА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ.

11. Софтуерът за архивиране, включително съставните му части, са собственост на Доставчика и са обект на закрила на авторското и сродно право съгласно националното и международно законодателство в областта на закрилата на интелектуалната собственост;
11.1. Бизнес потребителя има право на използване на Софтуера за архивиране и право на достъп до сървъра, на който се съхраняват/архивират данни, единствено за ограничени цели, свързани с предоставяната Услуга и в съответствие с инструкциите на Доставчика;
11.2. Бизнес потребителят няма право без изрично разрешение на Доставчика да копира, превежда, разпространява, преработва, преотстъпва ползването или да внася други изменения в Софтуера за архивиране, включително за отстраняване на грешки;
11.3. Достъпът чрез активиране и ползване на Услугата не води до придобиването от страна на Бизнес потребителя на право на собственост върху Софтуера за архивиране или каквито и да е други права на интелектуална собственост върху продуктите на Доставчика или върху отделни техни елементи, включително върху модулът wTBackup или другите търговските марки, ползвани или притежавани от Доставчика, независимо дали са регистрирани, както и няма право да предлага или предоставя такива права на трети лица;
11.4. Бизнес потребителят няма право върху програмния код на wTBackup и няма право да го копира или модифицира по какъвто и да е начин, както и за всяко друго действие, с което ще се накърнят авторските права на Доставчика или на трети лица. Всеки опит на Бизнес потребителят за неразрешен достъп, копиране или промени в програмния код на wTBackup , както и други неразрешени действия, се считат за нарушение на настоящите Общи условия и на правата на Доставчика;
11.5. Бизнес потребителят няма право да премахва или скрива информация за авторските права или правата върху търговските марки на Доставчика;
11.6. Забраните за нарушаване на авторските и другите права на интелектуална собственост на Доставчика са валидни за всички трети лица, на които Бизнес потребителят е предоставил достъп за ползване и управление на Услугата, включително негови служители, като при нарушение Доставчикът има право на обезщетение за всички нанесени вреди и пропуснати ползи от действията или бездействията на Бизнес потребителя или третите лица;

XII. ПОДОБРЕНИЯ НА УСЛУГАТА.

12. Доставчикът има право по всяко време да прави изменения и подобрения на Услугата, както и на формата и съдържанието на предоставяните Услуги, доколкото не се нарушават основните функции на Услугата;
12.1. Доставчикът има право временно да преустанови предлаганите Услуги, ако това е необходимо за тяхното актуализиране, но не и ако преди това не е известил по реда за кореспонденция Бизнес потребителя. Срокът на предизвестието е 24 часа преди преустановяването на услугата. В известието задължително се упоменава какво ще е времето на преустановяване на услугата. В тези случаи Доставчикът не носи отговорност за евентуално причинени загуби и пропуснати ползи на Бизнес потребителя;

XIII. КОМУНИКАЦИЯ.

13. С попълването на данните и координати за връзка в договора, Бизнес потребителят дава изричното си съгласие Доставчика да ползва съответните технически средства за комуникация с него, за които Бизнес потребителят е посочил координати;
13.1. Предоставянето на данни и координати за връзка от страна на Бизнес потребителя не задължава Доставчика да осъществи контакт с Бизнес потребителя;
13.2. Езикът на тези Общи условия и комуникация с Бизнес потребителя е български език;
13.3. Кореспонденцията между Доставчика и Бизнес потребителя ще се извършва в писмена форма от представители на страните и доставена:
1. чрез ръчно предаване, при условие, че има документ за потвърждение на получаването;
или
2. чрез препоръчана поща/куриер, при условие, че има получена обратна разписка за получаването;
или
3. по електронна поща, при условие, че има потвърждение от адресата за получаването;
13.3.1. За дата на доставяне се смята:
1. при ръчно предаване на съобщението – датата на предаването;
2. при изпращане чрез препоръчана поща/куриер – датата на получаване, посочена на известието за доставяне/куриерската разписка;
3. при изпращане по електронна поща – датата на изпращане на потвърждаване от адресата за получаването му;
13.3.2. Кореспонденцията ще се счита за надлежно извършена, ако е изпратена чрез препоръчана поща/куриер или електронна поща на някой от следните адреси:
– За Доставчика: адресът за кореспонденция е посочен тук: www.intelsoft.bg, имейл адрес: consult@intelsoft.net;
– За Бизнес потребителя – контактна информация, предоставена от Бизнес потребителя в индивидуалния договор;
13.3.3. В случай на промяна на адреса за кореспонденция, или електронен адрес, съответната страна е длъжна да уведоми писмено другата за новия си адрес в срок до 5 (пет) дни от промяната. При неизпълнение на това задължение ще се счита, че кореспонденцията, изпратена на последно посочения адрес, е надлежно изпратена и получена и без наличен документ за потвърждение на получаването;
13.4. Независимо от уговореното в т. 13.3., Доставчикът има право да изпраща съобщения и уведомления до Бизнес потребителя във връзка със сключения договор и/или ползването на Услугата единствено по предоставените от Бизнес потребителя връзки/адреси за комуникация и кореспонденция, като изпратените съобщения ще се считат за валидно средство за комуникация спазвайки реда, описан в т. 13.3.1 и т. 13.3.2. Бизнес потребителят е отговорен да предостави на Доставчика валиден и точен електронен адрес за комуникация, както и да актуализира същия, ако е необходимо, съобразно предвиденото в т. 13.3.3. Бизнес потребителят се съгласява също, че електронните съобщения, изпратени по реда на този член не е необходимо да бъдат подписани с електронен подпис, за да имат действие спрямо него;
13.5. Кореспонденция, свързана само с технически и комуникационни проблеми при ползване на Услугата, може да се извършва и чрез посочените на сайта на Доставчика телефонни номера;

XIV. ИНФОРМАЦИЯ И СЪГЛАСИЕ.

14. Бизнес потребителят декларира, че му е предоставена информация и е запознат с:
a) името и адреса, както и всички други идентифициращи данни на Доставчика;
б) всички характеристики на Услугата, предоставяни от Доставчика;
в) цената на Услугата с включени всички данъци и такси и др.;
г) начина на плащане и другите условия на предоставяне на Услугата;
д) правото на Бизнес потребителя да се откаже от Услугата;
е) периода, за който Цената на Услугата е в сила;
ж) условията за ползване на Услугата;
з) информация за контакт с Доставчика, включително по телефон и електронна поща;
и) техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение;
й) техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора;

ХV. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА.

15. Договорът за предоставяне на Услугата съгласно тези Общи условия се прекратява:
• с изтичане срока на договора, освен ако срокът на договора не е продължен, съгласно предвиденото в т. 4.1.;
• при прекратяване и обявяване в ликвидация, или обявяване в несъстоятелност на една от страните по договора;
• по взаимно съгласие на страните в писмен вид; • при обективна невъзможност на някоя от страните по договора да изпълнява задълженията си;
• в случаите по т.10., както и в другите случаи, изрично посочени в тези Общи условия или индивидуалния договор;
• при преобразуване отношенията между страните след правоприемството може да се уредят с допълнителен договор (анекс);
15.1. В случай, че Бизнес потребителят желае да прекрати предсрочно договора, сключен при тези Общи условия, възнаграждението, платено от Бизнес потребителя за оставащия срок на договора, се приема за обезщетение на Доставчика за предсрочното прекратяване на договора и не подлежи на връщане;

ХVI. ОТГОВОРНОСТ.

16. Всяка от страните понася правните последици от виновно неизпълнение на неговите договорни задължения, като носи отговорност за причинените от неизпълнението вреди;
16.1. Бизнес потребителят носи самостоятелна отговорност за спазване изискванията на действащото законодателство за защита на личните данни на физическите лица, като осигурява всички необходими мерки за законосъобразното, добросъвестно и по прозрачен начин извършване на всяка операция по събиране и обработване на данните. В противен случай Бизнес потребителят носи отговорност за всяка вреда, претърпяна от Доставчика (включително заплатени санкции или обезщетения на трети лица);
16.2. Доставчикът не носи отговорност в случай на невъзможност да предоставя свързаност или функциониране на техническото оборудване през определен период от време поради непреодолима сила, случайни събития, проблеми в Интернет, технически или други обективни причини, включително и разпореждания на компетентните държавни органи;
16.3. Доставчикът не носи отговорност в случай на предоставяне на достъп до информация, загуба или промяна на данни или параметри на Услугата, настъпили вследствие на фалшива легитимация на трето лице, което се представя за Бизнес потребителя, ако от обстоятелствата може да се съди, че това лице е Бизнес потребителят;
16.4. Доставчикът не носи отговорност за вреди, пропуснати ползи, разходи, искове или други отговорности към Бизнес потребителя, ако те са настъпили, вследствие неспазване от страна на Бизнес потребителя на тези Общи условия, както и действащото законодателство;
16.5. Бизнес потребителят се съгласява, че във всички случаи отговорността на Доставчика по предоставяне на Услугата, не може да надхвърля размера на годишната абонаментна такса, освен в случаите на умисъл и груба небрежност от страна на Доставчика;

ХVII. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ.

17. Страните се съгласяват, че всяка информация, предоставена писмено, устно или по друг начин, от едната страна на другата страна по повод изпълнение на договора, се счита за конфиденциална. Страните се задължават да не разкриват на трети страни конфиденциална информация без писмено съгласие на съдоговорителя си;
17.1. За конфиденциална се счита и всяка информация на едната страна, която другата страна ще узнае при изпълнение на настоящия договор, която не е публично достъпна и засяга бизнес организацията, политиката за поверителност, бизнес плановете и стратегиите, мрежите за телекомуникация, отчетите за приходи или разходи, ноу-хау и др., съществуваща под всякаква форма, електронна или не, дори върху нея да не е изрично отбелязано, че е конфиденциална;
17.2. Бизнес потребителят и Доставчикът се задължават да защитават взаимно своите права и законни интереси, както и да пазят търговските си тайни и ноу-хау, станали тяхно достояние в процеса на изпълнение договора и тези Общи условия;
17.3. Бизнес потребителят и Доставчикът се задължават по време и след изтичане срока на договора да не правят по какъвто и да било начин публично достояние писмена или устна кореспонденция проведена между тях. За публично достояние може да се смята публикуването на кореспонденция в печатни и електронни медии, Интернет форуми, лични или публични уеб-сайтове и т.н.;

XVIII.ИЗМЕНЕНИЕ НА ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ.

18. Тези Общи условия могат да бъдат изменяни от Доставчика, за което последният уведомява Бизнес потребителя чрез изпращане на съобщение по електронната поща по реда, предвиден в т. 13.3.;
18.1. Всяко изменение и допълнение на тези Общи условия ще има действие спрямо Бизнес потребителя само след изричното му уведомяване от страна на Доставчика по реда на т. 18. и ако Бизнес потребителят в 30-дневен срок не направи писмени възражения срещу промените. При постъпили възражения от страна на Бизнес потребителя в указания 30-дневен срок, страните се ангажират да положат всички усилия за постигане на съгласие по Общите условия в разумен срок. При непостигане на съгласие, договорът се прекратява с двустранно писмено споразумение, в което се уреждат всички последици във връзка с предсрочното прекратяване на договора;
18.2. Доставчикът публикува тези Общи условия на адрес https://intelsoft.bg/obsti-uslovia-intelsoft-cloud-backup/ , заедно с всички допълнения и изменения в тях;

XIХ. ДРУГИ УСЛОВИЯ.

19. В случай на противоречие между тези Общи условия и уговорките в индивидуалния договор между Доставчика и Бизнес потребителя, с предимство се прилагат клаузите на договора;
19.1. Евентуалната недействителност на някоя от разпоредбите на тези Общи условия няма да води до недействителност на целия договор;
19.2. Всички спорове, породени от тази Общи условия или отнасящи се до тях, ако не могат да бъдат уредени чрез преговори между Доставчика и Бизнес потребителя, ще бъдат отнасяни за решаване от съответния компетентен съд, като приложимо ще бъде българското право;
19.3. За неуредените в този договор въпроси, свързани с изпълнението и тълкуването на тези Общи условия, се прилагат законите на Република България;
19.4. Никоя от страните по договора, сключен при тези Общи условия, няма право да прехвърля правата и задълженията си по него без изричното писмено съгласие на другата страна;
19.5. Тези Общи условия влизат в сила считано от 01.12.2017 г.;
19.6. Настоящите Общи условия съставляват неразделна част от индивидуалния договор за ползване услугата „Intelsoft Cloud Backup“ и заедно с него представляват цялостно споразумение. В случай на противоречие, изрично и индивидуално уговореното между страните има предимство пред настоящите Общи условия;